Изминаха 111 години от Арменския геноцид!

0
57
image 870x 69eb037b2ec64[1]

„Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори!“.
Затова трябва да се помни! Затова не трябва да се забравя!
В памет на всички 1 500 000 жертви, в които влизат и моите прародители, които са били вкарани в лодка с вързани ръце и лодката е били обърната пред очите на най-големия им син.
Моите прапрабаба и прапрадядо, които са живеели в гр. Орду, азиатската част на днешна Турция, имали 7 сина и биват извикани в конака „на разпит“. Най-големият син се усъмнява и ги проследява.
Пред очите си вижда как турците ги вкарват в лодка с вързани ръце и обръщат лодката.                                                                                                              Избягва да каже на братята си и всички се пръскат в различни посоки. Единият от тези братя е прадядо ми Сурен, който е хванат от турците. Правят го еничар, но успява да избяга и да намери убежище в България.
Никога повече не вижда братята си, пръснати по целия свят. Не знае на колко години е, издават му „Нансенов“ паспорт и в него пишат ориентировъчна година на раждане. Научава български, знае 3 езика и създава семейство.
                                                                                                                          Поради уникалността на фамилията ни, след много години моите баба Анастасия и дядо Агоп на екскурзия във Финландия преглеждат телефонен указател, виждат фамилията Анмахян и разбират, че са техни роднини, които никога не са виждали.
Позвъняват и се оказва, че членовете на семейството, вписано в указателя са потомци на един от 7-те братя, съответно и техни братовчеди.
Всичко това се случва не преди стотици, хиляди години, а само преди 111 г. – четири поколения назад.
Винаги когато си мисля, че ми е трудно се сещам за живота, който те са живяли и трудностите, през които те са преминали. Казвам си, че съм един лигльо и се взимам бързо в ръце.
Вечен поклон пред жертвите!
С благодарност към християнска България, която е станала убежище на толкова много арменски бежанци, благодарение на което ни има мен и децата ми днес!
Бог да ни пази, да прояви милост на всички места където се води война днес и да побеждава всички демони, които тласкат хората към насилие, деградация и грях!
                                                             Alex Suren Anmahyan.

ADS