Семейство талибани отпразнува с танц убийството на 15-годишната си щерка, отказала да се омъжи

„Мъжете от моето племе (разширено семейство) хвърлиха моята роднина Каутар Башар ал-Хусайджави, на 15 години, в яма и поръсиха тялото ѝ с малко пръст.                                                                                                            Бяха я убили часове по-рано с 10 куршума и бяха разсекли малката ѝ глава с брадва. След това семейството ми се присъедини към другите, които излязоха по улиците, за да танцуват и да празнуват смъртта ѝ.“

След като през 2025 година Ирак прие противоречив закон, който позволява детските бракове, сега роднина на убитата Куатар разказва за последствията от това, както и за  страхове си за други жени и момичета, принудени да се омъжат в ранна възраст.

Пред „Гардиън“ роднината посочва, че „Каутар живееше в ал-Нахраван, район в югоизточната част на Багдад. Тя беше изведена от училище и на 13 години принудена да се омъжи за алкохолик, с години по-възрастен от нея.

Талибаните де факто превръщат жените в робини чрез промени в закона

Новият Наказателен кодекс на талибаните легализира домашното насилие!

Тя беше подложена на насилие и малтретиране в продължение на една година, преди да избяга обратно при семейството си, което първоначално я подложи на домашен арест и постоянен натиск да се върне при съпруга си и насилника си.

Тя заплаши да сложи край на живота си и в крайна сметка беше официално разведена в съда в края на 2025 г.“.

След това обаче братовчедът на Каутар е освободен от затвора и е поискал ръката й, като тя е отказала, понеже той бил замесен с търговия с наркотици и алкохол. „Семейството ѝ я игнорира и даде одобрението си, тъй като според техния обичай „мъжката дума не се нарушава от момиче“. Майка ѝ и роднините ѝ у дома не можаха да се присъединят към нея и да кажат „не“, разказва още роднината на Каутар.

„В началото на май, с наближаването на деня на сватбата и това, което тя смяташе за нова фаза на изнасилване и насилие, Каутар напусна семейния дом. Беше ѝ отказана възможността да ходи на училище или да се научи да печели пари, така че тя си тръгна само с дрехите си и покривалото си за глава.

След бягството си, тя беше забелязана от съсед, който я отвлече за три дни и, както тя казва, я подложи на ужасни неща, които не разкри. Въпреки че увери семейството си, че не е избягала с него доброволно – и дори след като камерите за наблюдение изглежда потвърдиха разказа ѝ, че е била влачена насила – семейството ѝ отказа да ѝ повярва.

Бащата, чичото и годеникът на Каутар я разпитаха за случилото се през тези три дни, преди да я отведат на открито място в покрайнините на Багдад. Опитах се да си представя какво е чувствала в тази кола с трима мъже от семейството, което е трябвало да бъде нейният кръг на безопасност. Казаха ли ѝ съдбата ѝ? Какви бяха последните ѝ молби? Дали крещеше, надявайки се съвестта им да се събуди? Или се е чудила как баща ѝ е могъл да причини това на дъщеря си?

В социалните мрежи видях детското ѝ лице, последният път, когато носеше училищната си униформа. Стара снимка, която не показва всичките ѝ красиви черти. Скоро се разпространиха видеоклипове на членове на племето, танцуващи щастливо при убийството ѝ. Не видях никой в ​​семейството да скърби. Напротив, мъжете празнуваха“, разказва още роднината на убитото момиче.

И продължава разказа си: „Когато чух новината, бях си вкъщи в един нормален следобед, докато баща ми не влезе с новината за нейното изчезване и убийство.                                                  Ако бях чула тази история от непознат, в публикация в Instagram, вероятно нямаше да повярвам.                                            Как може човек да носи цялата тази грозота в сърцето си и да я причинява на дъщеря си? Но това се случи тук с момиче, което познавах и с което веднъж бях седяла.

Опитах се да запазя спокойствие и си помислих, че поне полицията ще ги накаже за деянието им. Вместо това, един полицай уж поискал подкуп, за да каже, че е била отвлечена, а не убита.

Мъжете преместили тялото на Каутар повече от веднъж от страх. Тяло с 10 куршума в него, без саван или ритуално измиване, преминало между дупките. Ако живите нямат човечност, къде е светостта на мъртвите?

В крайна сметка това ме подтикна да говоря. Аз и други жени от разширеното семейство (без да сме съгласувани, тъй като не се чувствахме способни да се доверим на никого) започнахме да изпращаме нейното име, снимка и снимки на убийците ѝ до медийни страници и платформи с надеждата за справедливост за това дете и поне да ѝ позволим да бъде погребана достойно. Страхувах се, че случаят ще бъде погребан като стотиците други истории, в които жени и млади момичета умират само за да оцелеят.

Това, което ме ужасява най-много, е колко лесно е станало убийството за мъжете в Ирак. Те вече не се страхуват от закона или държавата, защото виждат корупция навсякъде. Всички крият какво се е случило. Очевидно адвокат ще поеме случая, тялото ще бъде намерено и брат ѝ ще се предаде като единствен извършител, така че случаят да бъде прекратен като „убийство на честта“.