Копейките : Диви, мързеливи и завистливи! Украински деца ще почиват в Сарафово!

0
6
175551159018197[1]
Станция на М.О. Сарафово.

Да се противопоставиш на помощ за дете, преживяло война, е като да откажеш чаша вода на човек, който умира от жажда, смята журналистът Светлин Желев

От 30 август до 9 септември България ще приеме група украински деца и техните придружители на лятна почивка в края на сезона.

Те ще бъдат настанени в хотел „Сарафово“, който се стопанисва от Министерството на отбраната. Инициативата е на Министерския съвет и цели възстановяване на физическото, психическото и емоционалното им здраве и е израз на хуманно отношение към деца, преживели войната, пише в сайта на МО.aklimatizaciq na deteto na moreto kakvo trqbva da znaem 2280x600w jpg[1]

Това решение би трябвало да срещне единствено подкрепа. Но вместо това предизвика лавина от хейт в социалните мрежи. Журналистът Светлин Желев посвети емоционален коментар на темата, в който напомня кое е наистина важно.

Министерството на отбраната праща украински деца и семействата им на лятна почивка в Сарафово

„Малък жест, за малко време и за малко деца, но голям в смисъла си — защото ще даде на тези деца десетина дни, в които небето над тях ще е само синьо, а не прорязано от ракети, бомби, дронове…!

Но има хора, които са против?! Които намират начин да превърнат помощта за дете, преживяло война, в повод за омраза. Които питат „А за нашите деца кога?“ сякаш любовта, състраданието и добротата са ограничен ресурс!

Капитан : Вашите деца когато започнете да работите и да ги заведете-мързеливи и завистливи шапшали!  Вместо да висите цял ден на компютъра и да плюете по украинските сираци вземете да работите!

А за най-тъпите и най-мързеливите имам решение! Аз ще платя за вашето дете почивка ама първо ще ме пуснете в апартамента си за 15 минути! Ще мзема само една туба бензин!        phplqvxgh 800x [1]

 

 

 

„Нашите деца растат в мир. Те имат покрив, топла храна, училище, парк, море и планина, в които могат да играят свободно.
Те не заспиват в мазе, докато навън гърмят бомби. Не пропускат рождените си дни, защото баща им е на фронта и може никога да не се върне. Не прекарват зимите си в студени убежища, без ток и без сигурност.“
Желев припомня, че в България съществуват редица програми и инициативи за българските деца – от „Отново заедно“ на МОН до лагери на фондации и институции.

 

 

„Нашите деца имат пътища, по които да получат помощ и подкрепа. Украинските деца, за които говорим, идват от свят, в който оцеляването е ежедневна задача. Свят, в който „детство“ е дума, загубила смисъл.“

Да се противопоставиш на помощ за дете, преживяло война, е като да откажеш чаша вода на човек, който умира от жажда, защото „и аз искам да пия“. Това не е борба за справедливост. Това е липса на сърце“, пише той.1[1]

Българите обичат да се определят като гостоприемни и добри, но според Желев това трябва да се докаже на дело!

„Войната ще свърши. И съм сигурен, че украинците пак ще живеят добре, ще възстановят градовете си и, да, ще си купят още по-скъпи коли от тези, които карат сега.

Но нашето оскотяване, нашето отвратително отношение към най-нормалните прояви на човечност, и пълната липса на ценности — макар да се водим „големи християни“ и „много добри хора“ — това си остава.

И е трайно. И е нещо, върху което ние, като общество, трябва да работим, защото нито една война не може да разруши човешката душа така, както я руши собственото ни безсърдечие“, завършва коментара си той.                                                                                                                                                                                                                              Капитан поздравява Автора: Емел МАХМУД и Флагман за статията!

Заглавието е на Капитан!


ADS