Проблемите са, че:
1. Мерките за компенсация (24 лв. на ден на работник и 20% от оборот за предишни периоди) са крайно недостатъчни да предотвратят фалит. Никъде в ЕС няма толкова слаби компенсации.
2. Дори тези мерки не достигат до работниците и фирмите. Обработването на документите е бавно, ограничителните условия – безкрайни, дори при обработени заявки, парите не идват.
3. Мерките не отчитат напълно различната ситуация на малките семейни ресторанти и заведения. В тях няма наети работници извън собствениците (обичайно самонаети лица), оборотът не формира печалба, а единствено наем/ипотека, разплащане с доставчици и доход на собствениците/семейството. В този случай, 20% е подигравка.
Нужна е спешна актуализация на бюджета и нови, разумни мерки за компенсация. Те ще позволят при „разхлабване“ на мерките да бъдат насърчени заведения да останат доброволно затворени, а при „трета вълна“ – да има ново общо затваряне без фалити.
Това, разбира се, не се отнася само до ресторантьорския бизнес, но той е в момента в новинарските емисии. Радан Кънев Фейсбук.