От Бургас до Мюнхен, като от Банкя до Луната!

Демокрацията, която ни връхлетя след падането на “ Стената “ ни даде невероятната възможност да пътуваме по света. На тези, които сега плачат : “ Ама нямаме пари“, ще отговоря просто-ами работете бре! Тези наши сънародници, които избраха тежката съдба на гурбета знаят как се работи на запад.  Там принципа е работа и пари, а у нас

е мързел и глад. Разказвам на един от моите сервитьори, че в Лондон, когато отива на работа синът ми си оставя телефона на рафта и влиза в кухнята да работи, а той ми отговаря, че това е дискриминация…! Разказвах му как в Мадрид в малък ресторант един сервитьор хвърчеше, като финикиец и обслужваше 35 клиенти на свободна консумация, а моя юнак каза : “ Това е експлоатация и фашизъм „!    Все пак подведени от ниските цени на самолетните билети решихме с жена ми да отскочим до Мюнхен. Цените на билетите бяха по 120 лева на човек за отиване и връщане, ама като се пуснеш по капиталистическата пързалка спиране няма! Хайде и още 140 лева за един куфар 20 кг. на лентата, хайде и по 25 лева на всеки в една посока за места, защото хитрият „Уиз“ Ви слага нарочно на различни редове и сметката приключи на 480 лева само пътуването! Понеже часовете на излитане са предимно рано сутрин, а ние сме от Бургас хайде и 70 лева за хотел, 50 лева за гориво до Варна и обратно и два пъти по 15 лева за такси до и от летището и ето ти още едни 150 лева! Иначе в самолета се направих на мъж и пих едно капучино, че и почерпих и жената ( все пак и тя е човек ) общо 6 Евро. Добре, че хотелът ни в Мюнхен бе  2 звезди и беше евтин-само 500 лева за 3 нощувки със закуска. Добре, че автобуса от селското летище на Меминген до Мюнхен беше евтин -само 20 Евро на човек!         Е, и още 15 Евро за такси от автогарата до хотела, ама пък пътувахме с Мерцедес, като Випове на НСО!  Блок масата беше богата, ама аз вече съм на 60 години и не мога да хапвам както преди. А на времето на закуска с колегите показвахме чудеса от храброст и апетит! Разгледахме с интерес Дойче музеум-една невероятна разходка през годините на немската техника. От мотори, коли, автобуси, че чак до влакове-от първият произведен до най-съвременния. Булката ме заведе и до старата им Пинакотека-нещо, като Мюнхенския Лувър. Да ме прощава Вежди Рашидов, ама бързо ми стана скучно, казах на жената, че съм се изморил и я дочаках в кафенето на входа. Иначе на Коледния базар беше интересно. Много народ подпрян прав до кръглите маси на открито с греяно вино и вурстове. Сигурно е от годините ми, но пих една чаша греяно вино с вурст, малко картофки и едно хлебче “ само за 18 Евро“! и ми се прииска да си

ходя. Дали от цената или от студа-не можах да разбера! Не исках обаче да си ходя от Мюнхен, като видях цените в магазина за хранителни стоки! Някои неща бяха по

евтини от тези у нас! Знам, че цените в Европа са на принципа 1 лев у нас 1 Евро там, ама някои неща ме накараха да извадя телефона и да снимам с , което привлякох вниманието на дойчовците!  Не мога да си обясня как при минимална заплата от 1 200 Евро там, някои продукти са по-евтини от нашите магазини, а  нашата минимална заплата е 300 Евро! Като видях обаче как между Бургас и Поморие бате Бойко се хвали с хубавия четири лентов път на , който безмозъчно са нацвъкали ограничения от 50 до 70 километра в час разбрах, че голямата разлика е в мисленето! Защото на същият четири лентов път само, че от Меминген до Мюнхен швабите са сложили ограничение от 120 км. в час. Тоест те дават пари и строят пътища за да има по-голяма пропускливост, а ние даваме пари и строим, ама ограничаваме с 50 км в час. Въпроса е защо го строим този път? Ами ние и по стария си пъплехме с 50 км.!  И тъкмо вече ми навлизаха революционни мисли в главата, когато видях любимото ми питие бирата да е по-евтина тук! Един литър, някаква испанска бира със стандартните 5% алкохол беше 1.20 лева.

   Луис Армстронг кацна на Луната, а кога ние, ще кацнем в Европа не се знае! Знае се, че докато гледаме света само от Банкя бирата и филаделфията, ще са ни по-скъпи! А за съжаление не само те!                                                        Ангел Божидаров.