дом Общество Световните медии за президентския вот! България между Русия и Запада!

Световните медии за президентския вот! България между Русия и Запада!

0
9
0edc18a6c 1792999528 6adf0068c4196[1]
Фрогнюз.

Рекордно ниска избирателна активност, опасения от концентрация на политическата власт и различия в отношението към Русия. Това са основните акценти в публикациите на водещи западни медии за президентските избори в България.

Американската информационна агенция Associated Press определя избирателната активност като рекордно ниска. Според наблюдатели, цитирани от агенцията, тя отразява натрупаното недоверие към политиците и засилващата се апатия сред гражданите.

Първият тур не излъчи победител. Предварителните екзитполове показаха преднина на Йотова от 3–4 процентни пункта пред Гюров. Associated Press определя представянето на кандидата на прозападната опозиция като изненадващо силно.

Въпреки рекордния брой от 27 кандидат-президентски двойки, надпреварата ще бъде решена на балотажа на 1 ноември. Според агенцията двамата претенденти представляват различни политически визии, особено по отношение на Русия и западните съюзници на България.

Ще се концентрира ли властта в една политическа сила?

Един от основните въпроси, които западните медии разглеждат, е дали президентската институция ще запази ролята си на противотежест на правителството.

Френският Le Monde припомня, че Румен Радев напусна президентския пост през януари, за да участва в предсрочните парламентарни избори. Неговата формация „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство през април, а самият той оглави правителството.

Йотова, която го наследи като държавен глава, се кандидатира за собствен президентски мандат с подкрепата на управляващата формация и на социалистите.

Пред Le Monde социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ посочва, че един от основните залози на изборите е дали властта ще бъде съсредоточена в една политическа общност.

Политологът Анна Кръстева също предупреждава за подобен риск. Според нея победа на Йотова би означавала силен министър-председател и президент, който следва неговата политическа линия.

Германската Deutsche Welle разглежда същия проблем през правомощията на държавния глава.

Политологът Христо Панчугов от Нов български университет отбелязва, че България има еднопартийно парламентарно мнозинство, което не зависи от коалиционни партньори, докато опозицията е силно отслабена.

Според него кампанията е трябвало да обърне повече внимание на способността на президента да бъде противотежест на управляващите.

В интервю за Deutsche Welle Андрей Гюров също предупреждава за концентрацията на власт. Той казва, че подобен процес носи признаци на движение към автокрация и подчертава, че президентът трябва да умее да казва „не“.

Йотова е отказала поканата на Deutsche Welle за интервю.

Войната срещу Украйна и различията за Русия

Британската агенция Reuters поставя президентските избори в контекста на разширяващите се военни действия в Черно море.

В публикация от 25 октомври агенцията посочва, че нападенията с дронове срещу търговски кораби край българското крайбрежие са придали допълнително значение на вота.

Двамата основни кандидати осъждат атаките, но имат различни позиции за войната срещу Украйна.

Reuters отбелязва, че Гюров подкрепя Киев и по-тясното сътрудничество със западните съюзници. По време на служебното си управление той подписа споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна.

„Искам България да има собствен глас в Европа. Да бъде надежден съюзник в НАТО, който защитава интересите си чрез готовност, силна дипломация и ясна позиция“, казва Гюров на предизборен митинг, цитиран от Reuters.

Йотова, от своя страна, настоява за дипломатическо решение на войната. Според Associated Press анализаторите очакват тя да продължи политиката на Румен Радев, който подкрепя запазването на европейската ориентация на България, но същевременно настоява за подобряване на отношенията с Русия и премахване на санкциите.

Le Monde също обръща внимание на тази позиция. Френското издание посочва, че Йотова обещава да бъде „президент на мира“, подкрепя диалога с Москва и изразява резерви към военната помощ за Украйна и санкциите срещу руския петрол и газ.

 

 


ADS