РС Македония в капана на Мицкоски : Между антибългарската реторика и пътя към ЕС!

0
23
bulgaria makedoniq[1]
Фрогнюз.

След повече от две десетилетия в чакалнята на Европейския съюз Република Северна Македония е изправена пред парадоксална ситуация – европейската перспектива на страната зависи от условие, което Брюксел определя като вече договорено, а управляващите в Скопие представят като нерешен политически въпрос.
Вписването на българите в конституцията остава основната пречка пред началото на преговорите за членство, а визитата на председателя на Европейския съвет Антониу Коща показа, че нито Европейският съюз, нито България са готови да променят рамката от 2022 г.

Няма ново предложение от Брюксел

Посещението на Антониу Коща в Скопие беше част от дипломатическата му обиколка в страните от Западните Балкани. То обаче не донесе нов механизъм за от блокиране на европейската интеграция на Северна Македония.

Посланието беше ясно: страната трябва да изпълни вече поетия ангажимент. Това означава промени в конституцията, с които българите да бъдат вписани сред останалите общности.

„Онова, което е било договорено през 2022 година, трябва да бъде изпълнено и нищо повече от това“, заяви Коща.

Така Брюксел отново потвърди, че не разглежда въпроса като нов двустранен спор между София и Скопие. За европейските институции това вече е част от преговорната рамка на Северна Македония с ЕС.

В Скопие темата за българите в Конституцията често се представя като натиск от България. След френското предложение от 2022 г. обаче условието за вписване на българите вече не е само българска позиция. То е част от европейската рамка.

Това силно ограничава възможностите на правителството на Християн Мицкоски да търси предоговаряне. За да има промяна, тя би трябвало да мине не само през София, а и през целия Европейски съюз. Засега няма знак, че такава готовност съществува.

Новото българско правителство също няма причина да отстъпва от вече договорената позиция. За София вписването на българите в конституцията е минимална гаранция, че правата им ще бъдат признати на институционално ниво.

Правителството на Християн Мицкоски продължава да твърди, че не може да пристъпи към конституционни промени без допълнителни гаранции за европейския път на страната.

„Няма цена, която да ни накара да влезем в авантюра, без същевременно да знаем, че тази авантюра ще има сигурен край“, заяви Мицкоски.

Тази позиция има вътрешнополитическа логика. Управляващите в Скопие не искат да изглеждат така, сякаш правят отстъпка под натиск от България. Проблемът е, че Брюксел не приема условието като отстъпка, а като вече поет ангажимент.

Така македонското правителство се оказва в сложна ситуация. То декларира подкрепа за членството в ЕС, но отказва да направи стъпката, която според ЕС е необходима за началото на преговорите.

Опозиционният Социалдемократически съюз на Македония настоява за референдум. Според партията гражданите трябва да изберат дали страната да продължи към ЕС, или да остане в изолация.

Лидерът на СДСМ Венко Филипче заяви, че вече е станало ясно, че няма допълнителни гаранции и няма нови условия. По думите му единственото реално изискване са конституционните промени.

Това поставя управляващите под натиск. Ако отхвърлят референдум, ще бъдат обвинени, че блокират европейския път. Ако го приемат, рискуват темата отново да се превърне в кампания за идентичност и противопоставяне с България.

Години наред Скопие представяше блокажа като проблем, създаден отвън – първо от Гърция, после от България. Днес тази теза става все по-трудна за защита.

Причината е, че ЕС говори почти със същите формулировки като София. Брюксел не предлага нова писта. Не говори за нови гаранции. Не поставя под съмнение договореното през 2022 г.

Така въпросът постепенно се измества. Той вече не е само дали България ще отстъпи, а дали Северна Македония има политическа воля да изпълни условие, което сама е приела като част от европейския процес.

В този смисъл основният блокаж вече изглежда по-малко външнополитически и все повече вътрешнополитически.

 


ADS