Рускинята добре ни нареди!

Тръгнахме няколко приятелки да се поразходим из махлата и хоп една рускиня се присъедини към нас.

Не се натрапваше, а и ние нямахме причина да не вървим заедно. И както си вървеше изведнъж сама си заговори:

-Боже мой, Боже мой! Бог позаботился о вас..! 

Вие винаги можете да се нахраните по пътя. Сливи, ябълки, круши, шипки, липа за чай …А ние какво, имаме само гъби.                                                                                                                           – Е, хайде сега, обадих се, имате ябълки..!

-Ооо, съвсем не, това е рядкост при климата, който имаме.                                                                                                                                         Погледни, как само минавате край стотици размазани плодове, при това чисти, здрави, красиви даже.                                                                                                                                                                                                                                                                        Стъпвате върху тях, безброй изпадали джанки, жълти, розови, тъмночервени.                                                    Та вие не ги забелязвате дори! Ето, цялата пътека е потънала в смачкани джанки.

Аз от години събирам тези божии джанки, правя си по двайсет буркана, компоти за зимата. Те сами са се гледали, опазили са се сами от бактерии, насекоми, от гъсеници. Създават си един дълбок корен от който си вадят вода да пият…

Ние се заслушахме какво ни говори жената на руско-български…

Не бяхме си дали сметка, беше права.

А тя продължаваше да ни поучава, че сме разглезени, че не събираме от земята тези запазили своята сила и чистота плодчета, както Бог ги е родил…че сме забравили как да ашладисаме тези божии дръвчета да станат по-едри плодовете…

Стана ми жал за самораслите стотици изгубени плодове.

-Това са джанки, казвам. – И сякаш за първи път виждам, тези саморасли дървета, сами натежали с такава огромна беритба, но всичко пада и пада по земята …

Не знаем какво е глад, всичко има на пазара…!

За първи път се наведох и за десетина минути вече събрах в найлонова торбичка почти килограм здрави, чисти джанки.

И съм сигурна, че господ се усмихна!

                                                                                                                                     Савка ЧОЛАКОВА