Тео Ушев : От пъплещите български антисемити “Възраждане” се оказаха най-глупавата популация!

За липсата на адекватен отговор ми е думата. За крещящото мълчание.

Тяхната разголена уродливост би могла да си стои на границата на снизходителното пренебрежение, ако забравяме, че тя е камертон. Както за имунитета на мълчаливото множеството, така и за съпротивителните сили на нацията.

Съпротивителните сили на нацията обаче не никнат върху плоскостта на безпаметството. За тях трябва да се грижат – институции, лидери, интелектуалци. Писатели, артисти, чувствителни хора…

А наоколо?

Наоколо сте вие – грамотни, образовани, осведомени, четящи, емоционално съпричастни “души на махленската компания”, които наричаме днес инфлуенсъри или публични фигури. Вие сте коментатори, депутати, партийни функционери, лидери…. които завоалирано, дистанцирано, политически коректно извръщате глави оставяйки демосът да се оправя сам с демокрацията.

(Мога специално внимание да отделя на президента на републиката – този лукав Янус на политическата сцена, от когото досега не се е чула реакция за антисемитските изстъпления на неговите хора от “Възраждане”, да – неговите хора!)

Защо мълчите, драги “демократи”, уважаеми “правилни хора”? Нима не е ясно, че “възраждане” възражда най-отвратителното у човека? Нима не е ясно, че това е заплаха за всички вас, а не само за еврейската общност? Не (само) еврейската общност трябва да излиза с декларации и подписки срещу фашизоидните уродства, на които всички вие сте свидетели, вие трябва да го направите. Ако ви е грижа за вас-самите.

От кога е всичко това ли?

Преди 23 години, по време на пленарно заседание на 38-то Народно събрание, на 27 юли 2000, по повод избиването на евреите от Беломорието, Тракия и Пирот народният представител от ОДС Дянко Марков каза от трибуната следната одиозна фраза – цитирам дословно: “Депортацията на враждебно население не е престъпление”. И тогава никой не реагира. Никой.

Знам какви ще са коментарите под тези думи – панегирика за неблагодарните евреи!

Е, благодаря ви, че не ни убихте…

                                                                       Теодор Ушев