Осемдесет и деветимата, които рискуваха живота си, за да опазят българското Народно събрание!

Четири години по-късно са готови да опазят и президентството

През последните дни гласовити политици възвестяват, че са опазили едва ли не лично честността на вота в изборните секции, където гласуват българските изселници в Турция.

Те буквално създават и грубо добавят нови страници в историята…

Коя история ли? Онази…истинската, която е време да чуете.

Това една история, в която има всичко.Смелост, риск, опасност и саможертва. И огромна любов към България. И както винаги става в историята, в нея има герои, които са я написали с делата си.  Общо 89 души. Българи. Патриоти.

За този история обаче и тези герои никой не е разказал нищо. Никъде.

За събитията и участниците в тях няма нито дума във вестници, в сайтове, в телевизии, в радиа.

Все едно, че всичко това не е се е случило.

Само че историята е истинска. Както и героите в нея. И последиците от тази история са толкова важни за България, че всичко това трябва да бъде разказано. За да бъде следван този пример. Пък и за да се знае.

Е, настанете се удобно. Предстои ви да научите неразказаната история на 89 българи, които рискуваха всичко, за да опазят и съхранят българското Народно събрание.

През 2017 год. в България предстои провеждането на парламентарни избори. Политическите сили се готвят за битка, за да спечелят колкото се може повече депутатски места. Всички играчи на политическата сцена са запретнали ръкави и се готвят да се счепкат помежду си. И стари и нови.  Особено някои нови партии.

Играчите са готови да го направят по своя си начин. С позволени и с непозволени средства.

За българското изборно инженерство се говорят легенди. На избори обикновено всички се стряскат, друг път не видели, в едно да гласуват живи и умрели.

Партиите или поне някои от тях разполагат с „мъртви души“, т.е с неизчистени имена от избирателните списъци, които „гласуват“ по правилния начин.

Други пък залагат на гласовете на избиратели в чужбина. Да речем на българските изселници в Турция.

Така в онази 2017 год. в някакъв бургаски офис един мъж събира няколко свои приятели и ги пита „Искате ли да отидем в Турция, за да наблюдаваме за спазването на изборния закон в българските секции?“ .

Докато го гледат смаяно, той им казва, че възнамерява да разположи членове и наблюдатели в избирателните комисии, които да следят за спазване на изборните правила в секциите в Турция, където изселниците ще гласуват за българските парламентарни избори.

В онзи момент в нашата югоизточна съседка има военно положение и едва ли е най-подходящото място за такива мисии, но авантюристът успява да убеди своите приятели да го последват.

Събират се общо 89 души. Той и още 88 луди глави като него. Четири от тях са жени.

Бургазлията с безразсъдно смелата идея е Константин Бачийски. До онзи момент организацията на гласуването в българските секции в Турция е …

Е, всички знаят, че 99% от гласовете там са винаги за една и съща партия. Останалите българските партии приемат това, примиряват се с това и вече го считат за нормално.

Бачийски и неговите 88 сподвижници използват правата си, дадени им от българския избирателен закон. Ползват квотата на парламентарно представена сила и се регистрират като членове на избирателни комисии. Придържат се до маниакалност до последната буква на законите. Защото в крайна сметка това е тяхната единствена цел. Законите да бъдат спазени.

Приятелите му казват, че заради него ще отидат на тази мисия сами и му предлагат да остане в България, за да ги ръководи от дистанция. Бачийски им отговоря, че водачът трябва да е пред хората си, а не скрит в кабинет. И затова повежда лично всички в тази мисия невъзможна.

Инициаторът създава организацията. С лични контакти и финанси урежда транспорта на групата, провежда логистиката  при пълно спазване на законите в Република Турция. Регистрират се напълно законно. Той и момчетата му покриват като членове на избирателните комисии всички 35 секции в Истанбул, Одрин, Гебзе, Текирдаг, Измир, Бурса, Анкара…навсякъде в Турция, където ще гласуват българските изселници.

Секциите отстоят една от друга на хиляди километри, но 89 „четници“, както се наричат на шега помежду си, са навсякъде  до урните. В повечето места са по двама на секция, но има и изключения.

Настъпва изборният ден, но той е по-различен от всички изборни дни .

„Осъществихме пълен и тотален контрол. В Турция един човек /български изселник/  може да гласува навсякъде, където иска, защото няма адресни списъци. Единственото, което може да спре второ, трето гласуване, е декларацията на всеки избирател, че не е гласувал другаде- обяснява Бачийски.

Той и неговите останали 88 членове на избирателните комисии настояват всеки един гласуващ да попълва собственоръчно вътре декларация. На български език!!!

Това се оказва ключов момент в изборния ден.

„Мнозина от гласуващите изселници, особено по-младите, не знаеха български и не можеха да попълнят правилно декларациите си. Те бяха свикнали да идват с предварително написани декларации, но ние приложихме закона в неговата цялост. Спряхме това“ – разказва Иван Иванов, наблюдателят в изборите в Истанбул. Заедно със свой колега той кръжи от секция на секция в турския мегаполис през целия ден.

„От преди 7 часа сутринта пред помещенията с урните имаше опашки. Опашките от хора бяха там през целия ден. Валеше дъжд, не мръднаха. Едни човек припадна, дойде линейка, свестиха го, но той остана пак на опашката. Зачудих се защо толкова много искат да гласуват. Поразпитах и ми казаха, че са им обещали сериозни бонуси за някой финансови, а за други административни, здравни и социални облекчения, ако участват в изборите“ – връща лентата назад Иван.

Попълването на декларации, с които избирателите удостоверяват, че не са гласували никъде другаде, изисква технологично време. Законът го изисква и това е задължително. Никой не може да погазва законите смятат Бачийски и неговите 88 четници.

По този начин в секции, където няколко месеца по-рано на избори са отчетени по 2000 – 2300 гласа, в края на изборния ден се оказва, че са гласували 600-700 –максимум 1000 избиратели. Изненадващи резултати, нали.

Но всъщност истината е тази. Чисто физически до урните могат да отидат точно толкова избиратели. Нито човек повече. Между 700 и 1000. Не 2000 души.

А отвън пред секциите опашките са грамадни. Вътре до урните стоят по двама души от „четата“ на  Константин Бачийски.

Става страшно.

„Представете си, че сте двама срещу една разярена тълпа, която с цената на всичко иска да премине през вас. Звънях на консулски служби, звънях на Външно министерство за помощ. Звънях на местната полиция. Притеснявах се за момчетата, да не стане нещо с тях из всички секции в цяла Турция. Един от нашите членове на комисиите беше сам и след часове до урната за минутка две отишъл до тоалетната. Когато се върнал, видял сериозно увеличение на бюлетините и как други членове на комисията тъпчат бюлетини в урната без да има съответния брой хора. Хората ни бяха изтощени, но не се предадоха. Някъде полицията ни казваше да се оправяме сами, на други места ни казваха, че ще ни арестуват, да но не се огънахме никъде. И мъже и жени“  – спомня си Константин Бачийски.

Иван Иванов разказва „В секцията в истанбулския квартал „Картал“ удължиха времето за гласуване с един час, но часът измина, приключи изборният ден, опитахме се да затворим вратата, но тълпата почна да ни замерва с предмети, да ни блъскат, появиха се телевизионни екипи… Наложи се да затваряме с полиция. Затворихме вратите и преброихме гласовете“

Иван си спомня, че на места председателите на комисиите не били особено добре запознати със законовите изисквания.

Гласуването приключва. Започва преброяването на гласовете във всичките 35 изборни секции, където са гласували българските изселници в Турция.

Резултатите са шокиращи. Въпреки опашките пред урните, въпреки удължаването на гласуването с един час са отчетени близо 50 000 гласа по-малко в сравнение с предходните избори.

Една нова партия не получава планираната подкрепа и остава извън Народното събрание на България.

Но най-интересното е това, че от изборните секции в Турция изведнъж се отчитат гласове за ГЕРБ, за БСП и за други български партии. Нещо, което почни не се е случвало до тогава.

Константин Бачийски и неговите момчета, всички 89 четници , между които и четири безстрашни  жени, доказват това,  че българските изселници в Турция не могат да бъдат третирани като стадо, което някакви политически брокери искат да използват за свое цели.

Доказват, че ако човек е въоръжен със закона, може да постигне всичко навсякъде.

Доказват, че българското Народно събрание може да остане неопетнено, ако българите се обединят и го защитават, за де не допуснат в него да се намърдат хора със съмнителни мотиви.

Константин Бачийски и неговите сподвижници дори нямат обща снимка. Тези 89 български герои са неизвестни и никой не знае за тяхната саможертва. А и те не разказват никъде за себе си.

На тях им е чужд площадния и креслив патриотизъм. Обичта им към България е в сърцата им, а не пред камери, микрофони и мегафони.

След обявяването на резултатите от изборните секции в Турция в една от медиите в Кърджали излиза кратък коментар. „Всеки един от тези мъже заслужава да му изградят по една чешма за благодарност на негово име. “

Но това е всичко. Историята потъва в забрава.

Нищо, че Константин Бачийски и неговата чета от доброволци правят втора и трета мисия по време на парламентарните избори през април и юли 2021 год. И пак объркват сметките на задкулисните играчи, отново опазват българското Народно събрание от контролиран вот.

Както винаги и втората и третата им доброволческа мисия остават нечути и невидяни.

На повечето от тези доброволчески мисии точно в момента, в койот се въведе ред и спазване на българския изборен кодекс, ЦИК на няколко пъти излиза с противоречиви решения, които облагодетелстват партията, която получава почти всички гласове от Турция. Никой от българските политически партии и институции не обръща внимание.