Мечките нападат когато се чувстват застрашени! Как хората сами увеличават риска в планината!

0
22
orig orig kafiava mechka meche[1]
Фрогнюз.

Трагичният случай на Витоша, при който мъж загина след нападение от две мечки, отново постави болезнения въпрос за срещите между хората и дивите животни в българските планини.
                                                                                                                                  Но наред със страха и шока след подобни инциденти, експерти предупреждават и за нещо друго – мечките не са „кръвожадни хищници“, а диви животни, които в повечето случаи нападат само когато се почувстват застрашени.

Кафявата мечка по природа избягва човека. Специалистите са категорични, че животното не възприема хората като естествена плячка. В огромната част от случаите мечките се опитват да се отдалечат още преди туристът да разбере, че са били наблизо.

Проблемът идва, когато човек и мечка се окажат внезапно на малко разстояние един от друг. Особено в гъсти горски участъци или при слаба видимост. Най-опасни са ситуациите, в които животното е с малките си. Именно тогава инстинктът за защита се задейства мигновено.

Според експерти това вероятно е и един от ключовите фактори при случая на Витоша, където първоначалната експертиза сочи участие на голяма и малка мечка.

Въпреки че нападенията са редки, последствията могат да бъдат фатални. Кафявата мечка е сред най-силните сухоземни животни в Европа. Възрастните екземпляри достигат стотици килограми и могат да развиват скорост над 40 км/ч. При директна атака човек практически няма шанс да избяга.

Но експерти предупреждават, че вината за подобни трагедии невинаги е само „в дивото животно“. Все по-често именно човешкото поведение доближава опасно хората и мечките.

Разширяването на туристическите зони, незаконната сеч, навлизането с мотори и ATV-та в горски територии, изхвърлянето на храна и отпадъци и масовото подценяване на риска постепенно променят поведението на животните. Мечките започват да свикват с човешкото присъствие и да губят естествения си страх.

Допълнителен проблем е и т.нар. „туристическа самоувереност“. Усещането, че планини като Витоша са почти градски паркове, където реална опасност няма. Именно това кара много хора да се движат тихо през гъсти участъци, да слизат от маркираните маршрути или да се опитват да снимат диви животни от близко разстояние.

Експертите са категорични, че голяма част от подобни инциденти могат да бъдат избегнати с елементарни мерки. При движение в райони, където има мечки, туристите трябва да вдигат шум – чрез разговор, подсвиркване или тракане – за да не изненадат животното отблизо. Най-опасни са именно внезапните срещи.

Препоръчва се хората да не ходят сами в отдалечени горски участъци, особено рано сутрин или привечер, когато мечките са най-активни. Важно е също да не се оставя храна и отпадъци по маршрутите, защото това привлича животните и ги кара да свикват с човешкото присъствие.

Специалистите предупреждават никога да не се доближават малки мечета, дори да изглеждат сами. В повечето случаи майката е наблизо и възприема приближаването като директна заплаха.

При среща с мечка не бива да се бяга. Рязкото движение може да отключи инстинкт за преследване. Вместо това експертите съветват човек да остане спокоен, да говори с равен тон и бавно да се отдалечи, без да обръща гръб на животното.

 

 


ADS