Кеворк Кеворкян: СВЕТЛО- И ЛЪЖЛИВО!

СВЕТЛО – И ЛЪЖЛИВО
Очаква се срещу Рождество човек да напише нещо ведро, нещо светло, нещо, което да пробуди надежда – с една дума, нещо лъжливо.
Много коварно е несмислено да продаваш надежда, да се наредиш в редицата на ония, които спекулират с нея.
Надеждата е най-опасния ни враг – Екзюпери говореше за „мъчението на Надеждата“.
Царе сме на дуращините, но все се надяваме Надеждата да ги поправи.
Никак не съм сигурен обаче, че тя има време за глупаци и бездарници.

Кръстят най-пропадналия квартал в някой град „Надежда“ – и са убедени, че всичко ще се оправи само. Може би дори са решили, че има някакъв Бог на Надеждата, специално предназначен да обслужва тукашните будали-властници.

Обаче дори един от милионите клетници у нас – които оцеляват някак под границата на бедността – да си легне гладен и все така отчаян в Светлата нощ, пак е достатъчно да не сме изобщо приповдигнати.

Ето, и катастрофата в Перник – тези хора там как ще се чувстват на Бъдни вечер? И коя година ще посрещнат те след няколко дни – може би 1920-а?
Празнувай Рождество – очаквайки чешмата на прокапе.

Преди време бившата вече областна управителка на Перник Ирена Соколова нарече възмутените от апартаментната афера на елита на ГЕРБ „социопати“.
Как ще се нарече сега самата тя след погрома над перничани?
Да започва от „социопат“ и да дълбае надолу в калта.

Все се втренчваме в отделни персони – за да скрием позорния факт, че общата нагласа на Властниците е причина за бедите ни – арогантна жажда за безотговорност, допълнена с предизвикателна глупост, тя пък сякаш не може да бъде изчегъртана по никакъв начин.

Патетично съобщават по телевизията, че на Бъдни вечер водният режим на перничани ще бъде облекчен – е, с какво се отличавате от толкова омразния ви „онзи“ режим, когато за Нова година пускаха мандарини.

Вижте сега, в какъв Рай сме затворени: язовири, които се източват и оставят цели градове без вода – и язовири, които преливат и давят близките села. И смятате, че това ще се промени някой ден – никога няма да се случи.

Защото за удавеното село Бисер не беше осъден никой, дори и докрай не разбраха, чия собственост е язовирът-убиец. Че как ще разберат, каквото и да е друго, то и не ги интересува.
Това създава образа на една налудна държава.

Същото е и с Аспарухово: ако следващият потоп издави отново десетина души, кметът Портних сигурно ще спечели изборите с 110 процента.

Така ще си караме: ту безводие – ту давене, ту суша – ту киша. А пък Гриша уж вече го няма. Навремето имаше такъв лаф: суша, киша, Гриша – комунистическия премиер Гриша Филипов здравата го подиграваха.
Ами сега – как е?

Свикнахме вече с всичко. Дори някой главанак и Рождество да отмени – и това ще приемем.

Сега масово рекламират едно устройство, което ти позволява да говориш на повече от 40 езика – с мигновен превод.
Трябва да измолим от японците да ни направят устройство, с което българи да говорят на български с българските Властници.

Чакаме нещата да се оправят някак от само себе си – след някакво разместване на тектонските плочи или друго някакво чудовищно намигане на Природата – готово, и сме оправени, друг шанс няма.

Най-големият подарък за Властниците, специално за Рождество, е опияняващият факт, че обикновеният българин е прекършен.

Нашата наивност е абсолютна, всепоглъщаща.
Не са виновни обикновените хора, но тяхната простосърдечност е много изгодна за Властниците.
Тия дни показаха по телевизията, как събират найлонови пликове и угарки от някакви дюни. Въображението им стига до дреболиите, за Големите Боклуци дори не смеят да помислят.
И едно детенце събираше фасове – и смятат, че по този начин то ще се добере до Надеждата.

Българинът не умее истински да състрадава дори самия себе си.
Все чака някакъв празник, който да го подсети, че е на опашката за чудеса, макар че тя е невъзможно дълга.

Задоволяваме се и се заблуждаваме с мимолетни морални жестове.
Но пък тия, които ни управляват/омърлят от десетилетия, състрадаваме щедро, те са амнистирани всякак, на тях Рождество не им е нужно.

„И вземеш луканка, и поканиш гости – и режеш, режеш, режеш“ – знаете тази реклама – докато нахраниш от екрана и някой клетник с едно виртуално парченце.

Телевизиите вършат някаква работа покрай „хуманитарната криза“, както нарече една жена бедствието в Перник.
По-правилно е да се каже обаче „умствена криза“, временна невменяемост на властите – много удобно състояние, което тук трае почти постоянно.

По Би Ти Ви щяха да представят – като някакъв феномен – едно момиче от чужбина, което виждало на обратно.
Че ние тук така си го виждаме света открай-време.