Защо е време Западът да смаже военната икономика на Путин?!?

Смъртта на сенатор Линдзи Греъм е опустошителен удар за неговото семейство, избирателите му и колегите му в управлението, но също така представлява и сериозна пречка за разрешаването на глобалните конфликти между Украйна и Русия и между Израел и Иран.

Непоколебимата позиция на Греъм в подкрепа на военната помощ за Украйна и Израел изигра решаваща роля при вземането на решения във висшите политически кръгове на САЩ. Греъм внесе през 2025 г. законопроекта „Закон за санкциониране на Русия“, целящ да засили санкциите срещу Русия. Той получи широка двупартийна подкрепа и очевидната благословия на президента Доналд Тръмп.

Това пишат в материал за американското списание TIME водещият американски икономист Джефри Зоненфелд, бившият министър на икономическото развитие Робърт Хорматс, анализаторът и бивш посланик на САЩ в Украйна Джон Хербст и Александър Браудър – изследовател на каналите за заобикаляне на санкциите срещу Русия.

Безспорно САЩ разполагат с най-силния инструмент за натиск, но постоянната подкрепа на Европейския съюз също допринесе за укрепване на морала и бойните способности на Украйна.

Въпреки това ЕС би могъл да направи много повече. Предложеният от Греъм закон предвижда въвеждането на 500% вторични мита, блокиране на имущество и активи на всяка финансова институция, собственост на Русия или на представители на руското правителство, както и допълнителни банкови санкции.

Този „Закон за санкциониране на Русия“, който вероятно скоро ще бъде преименуван на „Закона на Линдзи Греъм“ в негова памет, би нанесъл сериозен удар по режима на Владимир Путин и би могъл най-после да сложи край на неговата кървавата и империалистическа инвазия в Украйна.

Миналата седмица в Анкара лидерите на НАТО се събраха за традиционната обща снимка и отново обещаха непоколебима подкрепа за Украйна.

Това беше израз както на принципната им ангажираност към оцеляването на една суверенна и мирна съседна държава, така и на осъзнатия им общ интерес пред лицето на империалистическите амбиции на Путин.

Заключителната декларация беше категорична: разходите за отбрана на страните от НАТО най-сетне нарастват, а щедрата хуманитарна подкрепа за Украйна беше приветствана с топли и единодушни аплодисменти.

И все пак, въпреки цялата тази критична подкрепа, Западът имаше силата да сложи край на тази война отдавна – и то на сравнително скромна цена – ако беше проявил последователност и беше подкрепил заявените си принципи с реални действия.

Освен военното си превъзходство и единната дипломатическа позиция, Западът разполага и с огромна икономическа мощ.                                                            Срещата в Анкара създаде успокояващото впечатление за съвместни действия, но прикри една неудобна истина: частният сектор водеше тази икономическа битка с по-голяма последователност и смелост от много правителства, които днес взаимно се поздравяват.

Икономическите санкции са принудителни мерки, чрез които правителствата принуждават компаниите да спазват правилата под заплаха от правна санкция.

Доброволното изтегляне на бизнес, за разлика от това, носи морална тежест и реална пазарна сила.                                                                                                        Когато бордовете и изпълнителни директори сами стигнаха до извода, че Русия на Путин е станала едновременно правно неприемлива и икономически непривлекателна, това нанесе тежък удар върху пропагандата на Путин, неговия международен авторитет и икономическите позиции на Кремъл.