Водни оръдия и полицейски палки срещу знамето на ЕС в Тбилиси!

Втора вечер и нощ продължиха протестите в Тбилиси срещу решението на правителството на страната да спре преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Медии съобщават и за втори пореден ден сблъсъци с полицията и арести, като полицията е изтласкала протестиращите от сградата на грузинския парламент с помощта на водни оръдия и сълзотворен газ.

Десетки хиляди души се събраха в сградата на парламента на булевард „Руставели“ в петък вечерта. Според кореспондентите на BBC, протестиращите са били дори повече от предишния ден, когато бе обявено и решението на грузинските управляващи. Обстановката периодично ескалира и по съседни улици, както и на площад „Свобода“. В центъра на Тбилиси са били съсредоточено много специални сили и техника за борба с безредиците.

Въпреки че полицията периодично е използва водни оръдия, цяла нощ протестирщи останаха в центъра на столицата и под прикритието на барикади от пейки и кофи за боклук.

На разсъмване полицията извърши груби арести. На този етап няма информация колко грузинци са по полицейските управления с наложени мерки освен данни на грузинското МВР за 107 души. Полицията твърди за 10 ранени служители на МВР.

Ведомството не съобщава за пострадали протестиращи, но един от лидерите на грузинската опозиционна партия „Коалиция за промяна“ Елена Хощария в първата вечер бе ранена, а в петък на демонстрацията се появи с гипсирана ръка. Тя сравнява действията на грузинската полиция с жестокото разпръскване на протестите в Русия и Беларус.“Няма да отстъпваме, няма да се предаваме“, заявява Елена Хощария, но излага теза и че международната общност трябва да помисли как да подкрепи хората в Грузия, които наистина вярват в европейските ценности.

Така по официални данни задържаните за двата дни на най-горещи протести надвишават 150.

През декември 2023 г. Грузия официално получи статут на кандидат за членство в ЕС, но след приемането на закона за чуждестранните агенти, представители на ЕС заявиха, че процесът на присъединяване на Грузия към съюза на практика е блокиран. Тази седмица и официално премиерът Иракли Кобахидзе обяви замразяване на преговорите с ЕС до 2028 г.

Освен това страната се намира и в политическа криза, след проведените парламентарни избори, спечелени от управляващите от „Грузинска мечта“, но оспорвани както от опозицията, така и от президент с искане за касиране. Международни наблюдатели също призоваха за повторното им провеждане. Едновременно с това бившата съветска република се намира и пред президентски избори.

Грузия, страна с население от 3.7 милиона души, е записала в конституцията си стремежа за членство в ЕС и традиционно е сред най-проевропейските държави от постсъветското пространство. Около 80% от грузинците подкрепят членството в ЕС, според социологически проучвания, а знамето на блока се вее заедно с националното пред почти всички държавни институции в страната.

Пряка аналогия на случващото се в Грузия в последните месеци може да се направи с Евромайдана или Майдана в Украйна – вълната от демонстрации и гражданско неподчинение, започнала в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз.

Протестиращите тогава се обявиха против това „замразяване“ на проевропейския път на Украйна и на практика доведоха до начало на необявена официално руско-украинска война, достигнала до първа ескалация през 2014 г. в Донбас и анексията на Кримския полуостров от Русия, включително след навлизане на т.нар. зелени човечета, за които след това Владимир Путин призна, че са били редовна руска армия. Тази война продължи с втора вълна, вече с пълномащабно руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и продължава и до днес.

Русия определя случилото се през 2013 г. в Украйна като фашистки преврат или като „спонсориран от чужбина преврат„.