Те искат мир, не разбират целите на „СВО“. Какво мислят руснаците на фронта за примирие!

Повечето руски военни подкрепят прекратяването на военните действия, но не вярват, че това ще се случи скоро. Това са заключенията, до които са стигнали група независими социолози, пожелали да останат анонимни от съображения за сигурност.

Анкетирахме над 100 военнослужещи, за да разберем техните виждания за Тръмп, мирните преговори и възможността за прекратяване на войната. Те също така сравниха отговорите на военния персонал с проучвания сред цивилното население. Резултатите са в проучването.

Путин обяви тридневно прекратяване на огъня от 8 до 10 май, по случай 80-годишнината от победата във Втората световна война. Не след дълго преди това беше сключено еднодневно „великденско“ примирие, а първите разговори за евентуално мирно уреждане започнаха още през февруари.

Но докато контактите между Русия и САЩ, Европа и Украйна продължават, а световната преса обсъжда подробностите за евентуални споразумения, военните действия продължават. А в някои райони на фронта те само се затвърдиха.

„Най-важното е стрелбата да спре.“ Само преди няколко месеца Андрей мислеше различно. Той не искал войната да свърши, защото „все още не бил спечелил достатъчно“. Сега, след седмици на непрекъснат обстрел и смърт, мнението на военния се е променило.

„Най-важното е да спрат да стрелят“ – споделят ли други руски военни тази позиция? Изглежда така. Анкетирахме повече от сто военнослужещи от различни подразделения и заедно със социолози анализирахме получените данни.

Три четвърти от анкетираните искат спиране на военните операции, малко по-малко от една четвърт искат „СВО“ да продължи до победа, а само двама души от 100 са заявили, че искат да продължат да се борят, за да „отмъстят за мъртвите“.

„Най-лошият мир е по-добър от добрата война. Всеки, който е бил по корем в окопите, знае за какво говори“, казва картечарят Евгений, който се е сражавал в Украйна като част от една от частните военни компании. Той успява да се върне у дома жив и без сериозни наранявания.

„Разбира се, важно е да спрем възможно най-скоро. Но, от друга страна, трябва да има разбиране, че първо, трябва да сме силни по отношение на бойните технологии. Като цяло, това е ключът към мира и спокойствието – когато си силен. Важно е другите страни да разберат, че това е неизгодно и опасно за тях“, казва военният Руслан.

Руслан е дезертьор. Той се простреля в крака и напусна болницата за една от съседните държави. Мъжът прекара една година на фронтовата линия. Както самият той казва, през цялото това време е чакал подходящия момент да избяга.

Парадоксално е, че продължителността на участието във военни действия намалява желанието за спиране на войната. Сред „ветераните“ – тези, които са прекарали повече от две години на фронта – само 57% са подкрепили прекратяването на огъня. По-голямата част от военнослужещите (77%), които са прекарали по-малко от две години в бойни действия, са за спиране на бойните действия.

19% от „ветераните“ са готови да продължат войната до „победа“, а други 10% от тях искат преди всичко да отмъстят за падналите си другари. Например, Игор е доброволец, който е участвал във войната от самото начало на инвазията. Той разговаря с журналист, докато е в болницата. Там той също така крои планове да възкреси Евгений Пригожин и да завладее цяла Европа.

Игор смята, че „СВО“ трябва да продължи, докато не бъдат възстановени „историческите граници на Съветския съюз“. Самият мъж вече няма да върне територията на СССР – в началото на годината той стъпи на мина и загуби крак.

Малко над половината (51%) от военнослужещите, с които разговаряхме, биха подкрепили решението на Путин да изтегли войските си от Украйна, дори без да бъдат постигнати „целите на Националните отбранителни сили“. 41% от анкетираните са имали негативно отношение към тази перспектива.

„Можем да различим три клъстера въз основа на нивото на подкрепа за изтеглянето на войските. Първият са наборници, които се бият от 6-12 месеца; тяхната подкрепа за прекратяване на войната е 67%. Вторият клъстер са мобилизирани, доброволци и военнопленници, нивото им на подкрепа варира в диапазона от 53 – 56% (основният им стаж на фронта е една година).

Третият са кадрови военнослужещи и офицери, предимно тези, които се бият повече от две години. В тази категория само 18% биха подкрепили изтеглянето на войските без постигане на заявените от Путин цели. Готовността за подобно решение, въпреки непостигнатите цели, е до голяма степен повлияна от категорията на военнослужещите: колкото по-малко доброволно е това участие, толкова по-голяма е подкрепата за спиране на войната“.