20 милиарда за Бюрокрацията? Време е чиновниците да се осигуряват сами!

Малко преди официалното публикуване на проектобюджета за 2026 година, изтеклата предварителна информация очертава дълбок структурен проблем. За овладяване на дефицита правителството избира да увеличи тежестта върху работещите и бизнеса, вместо да извърши структурни реформи в държавния апарат.

558 399 души на държавна заплата струват на българските данъкоплатци колосални суми. Фискалният съвет алармира, че разходите за персонал са излезли извън контрол, достигайки 10% от БВП, при положение че до 2018 г. са били под 8%.

Само за миналата година държавата е платила за това над 20 млрд. лв. при планирани 18 млрд. лв. От тази сума, 16 млрд. лв. са отишли за заплати, а други 4 милиарда лева държавата е платила като осигуровки, които чиновниците и силовият сектор не внасят сами.

Тази тенденция за раздуване на публичния сектор за сметка на частния е основната критика на бизнеса. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев коментира, че „В България върви все по-ясна тенденция да се увеличава размера на публичния сектор за сметка на частния – нищо, че по конституция сме пазарна икономика, че сме в демографска криза…“

Според Фискалния съвет, ръстът на заплатите в държавната сфера принуждава работодателите в частния сектор също да увеличават заплатите, генерирайки инфлационен натиск, който „удари значително възможността ни да създаваме работни места и да произвеждаме нещо в страната ни.“

Вместо да реформира държавната машина, Бюджет 2026 натоварва работещите с увеличение на пенсионната вноска с два процентни пункта и повишаване на максималния осигурителен доход до 4600,11 лв.

Най-голямата несправедливост е поддържането на осигурителните привилегии за държавните служители. Фискалният съвет директно призовава държавните служители и полицаите да започнат да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали работещи.

Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не са били добре платени. Към днешна дата, при растящи заплати в сектора, тази привилегия е по-скоро несправедлива и натоварва допълнително работещите в частния сектор.

Системният дефект е очевиден: полицаите и военните не плащат личните си осигуровки, а техните вноски се плащат от държавата, тоест от данъците на всички нас.

За сметка на тази привилегия, социалната справедливост е пренебрегната, като обезщетението за майчинство за втората година е замразено на 780 лв. за трета поредна година – наказание за младите семейства, които носят бъдещето на нацията.

Анализът на ФС показва, че високите разходи не са свързани с повишена ефективност. По разходи за сектор „Вътрешен ред и сигурност“ България е на челно място в ЕС с 2.7% от БВП, при среден дял 1.7%.

Въпреки намаляващото население, броят на полицаите е нараснал до 421 на 100 000 души, докато средното за ЕС е 313. ФС заключава, че е налице драстично несъответствие между числеността на полицията и престъпленията, което налага спешна оптимизация в големи областни градове.

Въпреки тази диагноза, Бюджет 2026 не демонстрира политическа воля за дисциплиниране на държавния апарат.

Докато държавата продължава да поддържа осигурителните привилегии и високата неефективност, финансирайки ги чрез повишени вноски, работещите хора ще бъдат принудени да плащат двойна сметка – за своя собствен труд и за политическото нежелание на управляващите да реформират публичния сектор.

Това само потвърждава предупреждението от КРИБ, че стремежът към раздуване на публичния сектор рискува да ни тласне не към стагнация, а към най-тежката икономическа ситуация – стагфлация.