Бивш посланик на САЩ в Украйна : Крайно време е Путин да разбере, че няма да спечели войната!

От меден месец до развод. Само преди няколко дни Доналд Тръмп все още се надяваше да се срещне с Владимир Путин в Будапеща, за да обсъдят прекратяването на войната в Украйна. Но изправен пред неотстъпчивостта на Москва, американският президент най-накрая свири отбой, посочвайки, че отказва да се срещне с лидера на Кремъл „в близко бъдеще“. На 22 октомври Министерството на финансите на САЩ ясно заяви това, като обяви нови санкции срещу две руски петролни компании.

Това е безпрецедентно затягане на санкциите от страна на администрацията на Тръмп, но е абсолютно необходимо, казва в интервю за френския вестник L’Express Джон Е. Хербст, директор на Атлантическия съвет.

L’EXPRESS: Доналд Тръмп постигна дипломатически успех в Близкия изток, но по отношение на войната в Украйна той се проваля… Как си обяснявате това?

ДЖОН Е. ХЕРБСТ: Ако Доналд Тръмп иска да установи траен мир в Украйна, както твърди, тогава той трябва да работи за промяна на начина на мислене на страната, която отхвърля този мир.

Докато Володимир Зеленски вече е приел към този момент половин дузина предложения на Тръмп за прекратяване на огъня, Путин, от своя страна, ги е отклонил всичките. Казвам „отклонил“, защото очевидно не иска да изглежда, че ги отхвърля и разстройва Тръмп. Но в действителност той ги е отхвърлил.

Така че единственият начин да се постигне мир е да се убеди агресорът да спре да се бие. И за да направи това, Путин трябва да разбере, че няма да спечели тази война.

Тръмп може да го направи, като предостави на Украйна съвременни оръжия, които ще попречат на Путин да завземе нови територии. Тръмп също така трябва да използва пълната икономическа мощ на Съединените щати, в съгласие със съюзниците си, за да направи войната много скъпа за руската икономика.

Досега американският президент старателно избягваше това. Обявяването на санкции срещу руските петролни компании може да бъде повратна точка, поне се надявам. Но ще трябва да отидем много по-далеч, като предприемем други подобни мерки, така че след шест, осем или десет месеца Путин да бъде принуден да се съгласи

ДЖОН Е. ХЕРБСТ: Според мен дипломацията на Доналд Тръмп в Близкия изток беше брилянтна. Всичко започна още през първия му мандат, когато той призна уязвимостта на някои ключови държави от Близкия изток към Иран, като сключи Авраамовите споразумения, които позволиха на Обединените арабски емирства и Бахрейн да нормализират отношенията си с Израел. Тези споразумения позволиха и на Мароко да подобри отношенията си с еврейската държава.

Но най-важната стъпка може би беше краят на войната между Газа и Израел. За да постигне това, Тръмп направи три неща. Първо, мобилизира новите арабски партньори на Америка да окажат натиск върху Хамас.

Второ, защити Израел, като същевременно подкрепи военните му действия срещу Хамас. И накрая, подкрепи израелския удар срещу Иран, не само като го подкрепи на думи, но и като участва в него, което значително отслаби Иран, който е основният поддръжник на Хамас и хусите в Йемен.

Резултатът е, че Хамас и неговите ирански спонсори се оказаха под изключителен натиск. В същото време Тръмп настоя Нетаняху да приеме неговия мирен план, който повдигна въпроса за бъдеща палестинска държава – перспектива, която Нетаняху не беше особено склонен да подкрепи. По този начин той показа, че е готов да се справи и с израелската неотстъпчивост и изпрати положително послание към арабските страни.

Този успех се дължи на използването на силата на САЩ за оформяне на дипломатическата игра в региона. Разбира се, това не е достатъчно, тъй като добре знаем, че Хамас ще направи всичко възможно, за да запази властта си в Газа, но въпреки това е истинска крачка напред. За съжаление, не сме виждали нещо подобно на украинския фронт, тъй като президентът Тръмп винаги е бил неохотен да оказва подобен натиск върху Русия.

L’EXPRESS: Вие обяснявате, че Доналд Тръмп трябва да окаже същия дипломатически и военен натиск върху Русия. Но Хамас не е Русия на Путин и балансът на силите не е същият, нали?

ДЖОН Е. ХЕРБСТ: Вярно е. Но забелязвам, че след края на Студената война Съединените щати са загубили една форма на „мускулна памет“: тази на възпиране пред лицето на агресивна суперсила. И все пак Съединените щати знаеха как да го направят. Цялата логика на Студената война беше да се попречи на Съветския съюз да извършва актове на агресия, които биха могли сериозно да застрашат Съединените щати, НАТО или нашите съюзници.

Тогава ние не се поддадохме на натиск, дори когато съветският лидер, а по-късно и Путин, удариха с юмрук по масата в ООН и размахаха ядрената заплаха. През 1962 г., когато Съветите инсталираха ракети в Куба, Джон Ф. Кенеди не се поколеба да действа решително, страхувайки се от ядрена ескалация.

За разлика от това, когато Русия нахлу в Украйна, Джо Байдън се остави да бъде сплашен от ядрените заплахи на Москва. Нещата не стоят така за Тръмп, който е по-малко страхлив по темата, но няколко членове на екипа му често повдигаха въпроса за риска от ядрена война с Русия. С други думи, те говореха твърдо, но тонът им оставаше белязан от слабост, подобно на Джейк Съливан (бел. ред.: съветник по националната сигурност при администрацията на Байдън). Тази амбивалентност не е изчезнала напълно от тръмпистките среди и вероятно отчасти обяснява провала на дипломацията му по отношение на войната в Украйна.

Друг фактор, който не бива да се пренебрегва, е очарованието на Тръмп от Путин. Той изглежда обсебен от идеята да поддържа добри отношения с него. Този фактор няма нищо общо с ядрения въпрос, но би могъл да помрачи преценката му.

ДЖОН Е. ХЕРБСТ: Не мисля, че това е определящият фактор. Последните проучвания показват, че огромното мнозинство от американците, около 65 -70%, смятат Русия за агресор, противник на Съединените щати и че Украйна се нуждае от повече подкрепа. Дори сред републиканците това мнение е мнозинство. Така че не мисля, че неговата електорална база е това, което пречи на Тръмп да продължи да подкрепя военните усилия на Украйна.

Нещо повече, много от изолационистките фигури в движението MAGA се противопоставиха на американската помощ за Израел или на ударите срещу Иран. Тъкър Карлсън критикува президента по този въпрос, както и Марджъри Тейлър Грийн. Но Тръмп много ясно заяви, че той е единственият, който взема решения каква трябва да бъде външната политика на страната. И в крайна сметка имаше много малка негативна реакция в движението MAGA към политиката му в Близкия изток.

L’EXPRESS: Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ обяви нови санкции срещу руските петролни компании, „поради липсата на сериозен ангажимент от страна на Русия към мирен процес, насочен към прекратяване на войната в Украйна“. Добър знак ли е това?

ДЖОН Е. ХЕРБСТ: Много добър знак е! Очевидно това е първа стъпка и трябва да се придвижим много по-далеч и много по-бързо. Убеден съм, че Тръмп иска траен мир, но ако иска да го постигне, трябва да окаже много по-голям натиск върху Владимир Путин. Без това той няма да получи нищо от Москва. Но като цяло съм по-оптимистичен от повечето ми колеги изследователи по тази тема, защото предвид ситуацията и желанието му да сложи край на тази война, всичко сочи, че Тръмп ще заеме по-твърда позиция спрямо Русия.

L’EXPRESS: Смятате ли, че тези санкции ще принудят Путин да бъде по-„разумен“, както се надява Тръмп?

ДЖОН Е. ХЕРБСТ: Не веднага. Това не е първият път, когато Путин се сблъсква с тежки западни санкции. Той все още си мисли, че може да очарова Тръмп. Ето защо администрацията на САЩ трябва да поддържа и засилва този натиск през следващите месеци. Този натиск трябва да се изрази конкретно в това Русия да не постигне значителни печалби на бойното поле, а вече отслабената ѝ икономика да потъне още повече. Това е единственият сценарий, при който Путин би приел прекратяване на огъня.

L’EXPRESS: По-точно, ако администрацията на Тръмп иска да увеличи дипломатическия, икономическия и военния си натиск върху Путин, какво повече може да направи?

ДЖОН Е. ХЕРБСТ: Напълно възможно е да се направи повече. Например, бихме могли да атакуваме „сенчестия флот“ от руски петролни танкери. Бихме могли също така да се насочим към някои големи руски финансови институции, които в момента избягват санкции. Това значително ще влоши икономическите перспективи на Русия.

Съединените щати трябва да използват влиянието си, за да убедят страните от Г-7 да позволят на Украйна да използва замразени руски държавни активи. И накрая, Украйна трябва да бъде снабдена с по-модерни оръжия, по-специално ракети „Томахоук“, нещо, което Тръмп досега отказваше да направи. Това би изпратило послание до Москва, че Вашингтон е решен да направи всичко възможно, за да гарантира, че Путин не може да излезе победител от тази война.