Ще минат ли Пашинян и Алиев по „моста на Тръмп”?

Това далеч не беше първото ръкостискане между арменския министър-председател и азербайджанския президент, на което текущата 2025 г. стана свидетел. Такова двамата направиха и на срещата им в Тирана, а след това и в Абу Даби.

Но този път това бе огромно (huge) ръкостискане, бележещо подписването на голяма (big) и велика (great) декларация.

Ръкостискане, което носеше мащабните характеристики на техния домакин, Доналд Тръмп, пред чийто поглед Никол Пашинян и Илхам Алиев се съгласиха да положат допълнителни усилия за сключването на окончателното примирие между страните им. А Армения и САЩ, заедно със заинтересовани „трети страни“, поеха ангажимент да изградят „Пътя на Тръмп за международен мир и просперитет“ (Trump Route for International Peace and Prosperity, TRIPP). Или това, което медиите вече наричат „Моста на Тръмп“.

Тази тристранна среща „стъпва“ на прогреса в преговорите между Армения и Азербайджан през текущата година. Дипломатическите разговори между Ереван и Баку целят урегулирането на последствията от конфликта в Нагорни Карабах, завършил с абсорбирането на споменатата територия в границите на Азербайджан през 2023 година.

Въпреки този дипломатически прогрес, на който станахме свидетели тази година, един от все още неразрешените проблеми между Армения и Азербайджан са условията, при които трябва да се пристъпи към изграждането на коридора Зангезур.

Този коридор цели, един път, свързването на Азербайджан с азерския анклав Нахичеван през арменската територия по границата с Иран, и, втори път, интегрирането на тази артерия към Средния коридор, свързващ Турция и Китай през Централна Азия.

Споровете между Ереван и Баку спрямо този коридор се състоят в това, че двете столици нямат еднакво разбиране под чий суверенитет трябва да бъде тази търговска и пътна артерия. Въпросът за собствеността на въпросната инфраструктура – която ще се състои основно от железопътен и магистрален път – има отношение спрямо редица последващи питания.

Например, кой ще финансира въпросния проект, кой ще го охранява, кой ще определя режима на регулациите му изобщо. Или ако трябва да сведем до по-прозаична интерпретация тези питания, то въпросът е следният: ще имат ли право арменските власти да налагат транзитни такси на преминаващите азербайджански тирове и да извършват проверки на тяхното карго? А в какъв режим ще продължават да функционират арменско-иранските ГКПП-та там?

Бидейки в по-слабата преговорна позиция, назад във времето Армения предложи следното: какъвто и регламент да бъде въведен в администрирането и управлението на този коридор, то същите правила да важат и спрямо пътната инфраструктура на Нахичеван.

Тоест, ако азербайджанските тирове ще могат да преминават свободно през арменска територия – без да плащат такси и да бъдат обект на проверки, то и арменските тирове да се ползват със същите привилегии, когато преминават през въпросния азербайджански анклав. Баку не реагира с никакъв ентусиазъм на това предложение на Ереван.

Декларацията, която Тръмп, Пашинян и Алиев подписаха във Вашингтон, не дава обезателно отговор на тези въпроси. Всъщност документът, в който коридорът Зангезур за благозвучие бива наречен „Моста на Тръмп“, е двусмислен.

От една страна, в декларацията се посочва, че Азербайджан трябва да има „безпрепятствен“ достъп до Нахичеван през арменска територия.

От друга обаче, това трябва да става на базата на юрисдикцията на Армения и с „реципрочни облаги“ за Ереван.

За какви арменски юрисдикция и облаги (такси) става дума, когато Азербайджан ще има правото на свободен транзит? И как Баку ще може да разчита на безпрепятствен достъп през коридора Зангезур, когато Армения ще има правото да налага целия инструментариум на юрисдикцията си?

Духът на декларацията е издържан в стил „и вълкът сит, и агнето цяло“, така че текстът й да послужи като повод за „PR-хепънинг“ на Белия дом