Шарм ел-Шейх – мир в Близкия изток и шамар за Москва!

Дипломатическия успех на Тръмп – той постигна мир, без да моли за съгласие, като показа, че силата може да диктува стабилност, когато диалогът отдавна е изчерпан.                                                                                                                                    Фактът, че в Шарм ел-Шейх нямаше руски представител, е повече от символичен. Това е вторият „Кемп Дейвид“ за Москва – нов шамар, 46 години след първия.

През 1979 г. Египет и Израел подписаха мира си под егидата на Джими Картър, с което Съветският съюз бе окончателно изтласкан от региона. Днес историята се повтаря: Русия отново е изолирана, без глас и без влияние, докато САЩ си възвръщат лидерството.

Междувременно временният успех на Кремъл в Сирия – представян като триумф на руската военна мощ – приключи с унижение.

Свалянето на Башар Асад и разпадането на неговия режим превърнаха някогашния „бастион на Москва“ в огледало на собствената ѝ слабост. Остана ѝ само базата в Тартус, без стратегическа стойност и без политическо покритие.

А отношенията с Рияд и Абу Даби, които доскоро осигуряваха финансова и дипломатическа възглавница на Кремъл, също може да се променят. След примирието в Газа и сближаването със САЩ, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства може да преразгледат подкрепата си за Москва – и тя да стане далеч по-скъпа за Кремъл, както в икономически, така и в политически смисъл.

На срещата в Анкъридж Доналд Тръмп подаде на руския президент Владимир Путин въже, с което да се измъкне от плаващите пясъци на войната в Украйна. Това бе приятелски жест, шанс за изход без унижение – за Русия, но и за света. Путин отказа.

Воден от гордост и недоверие, той подцени човека, който диктува правилата. Днес резултатът е ясен:                                                                                                Русия губи позиции на всички фронтове – военни, дипломатически и икономически. Тръмп успя да я изолира не със санкции, а с геополитическа хладнокръвност, превръщайки я от фактор в наблюдател.

Дори палестинската администрация, по традиция гледаща към Москва, усеща, че този маршрут вече не води до нищо. Махмуд Абас е ходил неведнъж в Кремъл, но винаги се е връщал само с риторика и банални уверения в „подкрепа“.

Днес той вероятно си дава сметка, че съдбата на палестинския народ не се решава в Москва, а в Кайро, Доха и Вашингтон. Русия не може да предложи нищо освен думи, а светът вече се движи с друго темпо и под друг ритъм.

Новият баланс на силите е ясен: Вашингтон, Кайро и Йерусалим формират оста на новия близкоизточен ред, Тръмп възстанови пълния контрол над дипломатическата сцена. Във време, когато Европа изглежда нерешителна, а Русия – безсилна, Америка отново се върна в центъра на играта.