Рекорд : 25% от българите в Германия живеят на социални помощи и реват за социализма!

В Германия живеят 421 895 българи.* А 103 690 от тях получават социални помощи – т.нар. Бюргергелд, според данните на Федералната агенция по заетостта.**

Това число обхваща всички безработни в трудоспособна възраст, но и лицата с ниски доходи, получаващи допълнителни помощи към заплатата си, както и нетрудоспособните членове на домакинствата, които се нуждаят от подпомагане – например децата.                                                                                                           От тези данни излиза, че около 25% от живеещите в Германия българи живеят изцяло или частично благодарение на германските социални помощи.

В статистиката на Агенцията по заетостта се посочва, че 70 730 от получателите на тези помощи са в трудоспособна възраст (т.е. навършили са 15 години и биха могли да работят поне три часа седмично).                                                                                   Те са или изцяло безработни, или работят, но печелят твърде малко и получават допълнителна помощ към заплатата си – т.нар. Aufstocker. Останалите над 32 000 са предимно деца на родители, които получават т.нар. Бюргергелд.

Какво значи Aufstocker?

Според публикации в германските медии немалка част от българите, получаващи социални помощи, са т.нар. Aufstocker. Пример за това са лицата, които работят официално само на т.нар. миниджоб (Minijob) – с максимална заплата от 603 евро на месец, която не се облага с данъци.

Към заплатата си от 603 евро те получават още 168,90 евро месечно финансово подпомагане от Агенцията по заетостта, позната сред българите в Германия и като Jobcenter. Освен това Агенцията поема както наема (тук има условия за големината на жилището и допустимия размер на наема), така и здравната застраховка.

Къде са българите сред държавите от ЕС и останалите?

В Германия към януари 2026 социални помощи са получавали общо 5 183 420 души. От тях 2 772 670 са германски граждани, а 2 410 700 са чужденци. Българите не са на първо място в общата класация на мигрантите. Най-голяма е групата на украинците – с над 658 000 получатели на Бюргергелд. След тях се нареждат сирийците с над 431 000 получатели, а трети са афганистанците с над 199 000. На четвъртото място е Турция – с над 188 000. В общата класация България е пета.

Българските граждани обаче са на първо място сред страните членки на ЕС – както процентно погледнато, така и в абсолютни числа. Няма друга държава членка на Общността с толкова много свои граждани, живеещи в Германия и получаващи т.нар. Бюргергелд.

Защо българите са толкова много?

Защо при българите броят е толкова висок? Една от причините, според публикация на социалната организация „Каритас“, е това, че много българи в Германия са заети в строителството, гастрономията, месопреработвателната индустрия или почистването на сгради – сектори, в които заплатите са ниски.

Особено при семействата с деца, чиито родители работят в тези браншове, приходите не достигат границата, определена като екзистенцминимум. В тези браншове и почасовият труд е широко разпространен – най-вече чрез назначаване на т.нар. Minijob със заплата до 603 евро месечно.

В началото на годината се появиха съобщения, че градове в Рурска област, където живеят особено много българи и румънци, са спрели социалните помощи на стотици лица от тези две националности, тъй като не отговарят на условията. Става дума за Хаген, Гелзенкирхен, Дуисбург и Дортмунд.

От над 10 години тези общини се борят със злоупотреби в социалната система. Там броят на източноевропейците, получаващи т.нар. Бюргергелд, е особено висок. Но и в Берлин, Манхайм и някои други градове в Германия броят на българите, получаващи някакъв вид социални помощи, е висок.