Президентът наложи вето на промените в Изборния кодекс!

Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 48-ото Народно събрание на 2 декември.

Решението на президента е очаквано, след като той беше инициатор за въвеждане на машинното гласуване.

След като парламентът реши да върне и хартиеното, самият Румен Радев обяви, че юридическият му екип анализира промените текстове от разпоредбите и в най-скоро време ще се произнесе дали ги приема.

След оповестеното днес решение става ясно, че в Народното събрание отново ще трябва да прегласуват.

Тъй като президентът може да налага вето само по конкретни членове, от администрацията на държавния разпространиха и мотивите му в детайли:

Ефективният контрол, упражняван от гражданите посредством избори, изисква доверие в изборните правила. Само тогава би се постигнала необходимата легитимност на избираните институции. Правото на парламента да променя изборните правила е форма на преоткриване на това така необходимо доверие, но не и когато се прави без обществено обсъждане, рискувайки да се постигне обратен ефект.

Отчитам, че парламентарното мнозинство изостави част от набързо предложените изменения, които изначално променяха българския изборен процес. Приети бяха правила, които да направят по-добър баланса между осигуряването на тайната на вота и преодоляването на контролирания вот, чрез замяната на кабините за гласуване с паравани за гласуване.

Законодателят гарантира определен минимум на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии за отговорната и професионална работа, което не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Спрямо част от приетите промени, които се отнасят до начина на гласуване и отчитане на изборните резултати, обаче, упражнявам правото си мотивирано да върна за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК), приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г., по следните съображения:

1. Според чл. 42, ал. 2 от Конституцията на Република България организацията и редът за произвеждане на избори се определят със закон. На законодателя е предоставена свободна преценка относно подходящите правила на гласоподаване, но такава правна уредба следва да е съобразена с принципите, установени в чл. 10 на Конституцията.

Всеобщото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване се явява основно средство за реализиране на демократичното управление – „чрез неговото упражняване се конституират най-важните структури на държавната власт и се осъществява политически контрол над тяхната дейност“ (Решение № 3 от 2017 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2016 г. и Решение № 9 от 2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г.).

В този широк общ контекст начинът на гласуване е въпрос на законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на конституционен контрол. Дали обаче един закон спазва принципите на избирателното право, установени в чл. 10 от Конституцията, и в частност дали осигурява равно третиране на всички гласове, когато допуска паралелно без критерии различни начини на тяхното подаване, е част от преценката за съответствието му с Конституцията.