Паника в Кремъл : Бункерните ястреби около Путин полудяха заради Иран!

И двата инстинкта бяха очевидни в кратко изявление на уебсайта на Кремъл, в което Путин нарече убийството на Хаменей „убийство, извършено в цинично нарушение на всички норми на човешкия морал и международното право “.

Това беше по-силна реакция, отколкото след ареста на друг бивш руски съюзник по-рано тази година, президента на Венецуела Николас Мадуро .

Бункерният манталитет

В руските политически кръгове смъртта на Хаменей предизвика сравнения с падането на друг авторитарен лидер. Видеоклип, който показва как либийският лидер Муамар Кадафи е линчуван от разярена тълпа през 2011 г. след интервенция на НАТО, е разгневил Путин, според добре свързания руски журналист Михаил Зигар.

„Показаха на целия свят как е бил убит, облян в кръв“ – каза видимо разстроен Путин на телевизионна пресконференция. „Това демокрация ли е?“

През май 2012 г., малко след падането на Кадафи, Путин се завърна на президентския пост след период като министър-председател. Изглеждаше, че той встъпи в длъжност с ясна мисия – да скъса отношенията със Запада и да се справи с вътрешната опозиция, която обвини в сътрудничество с руски врагове за сваляне на правителството .

По време на пандемията от COVID-19, чуждестранни държавници, както и руски официални лица, трябваше да стоят на няколко метра от руския президент . Срещите с граждани бяха и все още са внимателно организирани.

Покойният руски опозиционен лидер Алексей Навални го нарече „дядото в бункера “, намеквайки за разследването на екипа му за луксозен дворец, за който се твърди, че е свързан с Путин , което включва мрежа от тунели, изкопани на 50 метра под земята.

„Ще ни убият и нас“

Последните развития вероятно ще задълбочат параноята на Путин.

Падането на двама руски съюзници – Мадуро и Хаменей – за кратък период от време накара някои прокремълски коментатори да нарушат неписано правило, което е в сила, откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом: да се избягват открити критики към Съединените щати и техния президент .

Руският телевизионен водещ и пропагандист Владимир Соловьов обвини Съединените щати, че се държат „като хищник“ , използвайки дипломация, за да „накарат плячката да свали гарда си, преди да я захапе за врата“.

„Разбираме ли, че да говорим за Иран всъщност означава да говорим за Русия „, попита той своите зрители.

Ултра националистическият идеолог Александър Дугин предупреди, че Вашингтон може да планира да направи същото с Русия .

„Един по един, нашите съюзници биват систематично елиминирани“, пише той.

„Ясно е кой е следващият и е ясно какво всъщност означават преговорите с такъв враг“, добави той, като намеква за мирните преговори в Украйна, водени с посредничеството на САЩ.

Прокремълският портал Segodnja.ru отиде още по-далеч, като побикува коментар, озаглавен: „Как ще ни убият“.

За разлика от подобни реакции, Кремъл поддържаше много по-дипломатичен тон.

Ден след като Путин осъди убийството на Хаменей, неговият говорител Дмитрий Песков изрази „дълбоко разочарование“ от провала на преговорите на САЩ с Иран , но същевременно изрази „дълбока благодарност“ за усилията на САЩ да посредничат за мир в Украйна.

Посланието беше ясно: Путин няма да позволи на емоциите му относно Иран да нарушат стратегическите му цели в Украйна .

За Москва атаката срещу Иран има и няколко потенциални предимства: възможността за покачване на цените на петрола, разногласията между Европа и Съединените щати относно това как да се справят с последствията и Вашингтон да бъде зает с кризата, вместо с войната в Украйна .

Ходовете на Тръмп също така засилват вътрешния и международния наратив на Путин за опасностите от западната хегемония.

Освен това Путин разполага с възпиращ фактор, какъвто нито Кадафи, нито Хаменей са имали – най-големият ядрен арсенал в света.

Но ядрените оръжия не осигуряват защита срещу вътрешни заплахи. Ако падането на съюзническите автократи допълнително засили страховете на Путин, те вероятно са по-малко свързани с ракетите на НАТО и повече с дворцови интриги .

Руският президент знае добре, че диктаторите, които натрупват толкова много власт през годините, обикновено си тръгват по един от два начина.  „Или с белезници, или в ковчег “, пише Politiko.