Митът за обедняването : Реалните заплати са над два пъти по-високи за десетилетие!

Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните десет години?                                                                                                       Напоследък публично се правят твърдения забавяне на ръста на благосъстоянието и дори за обедняване. Прегледът на динамиката на реалните заплати, след отчитане на инфлацията обаче ясно показва, че подобни твърдения са несъстоятелни и дори заблуждаващи.

За да оценим ръста на покупателната способност, първо е необходимо да измерим ръста на номиналните заплати. За тази цел, месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г. са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г.

Така полученият номинален индекс позволява директна сравнимост на повишението на заплатите по области и икономически дейности, но не отчита влиянието на динамиката на цените върху реалната покупателна способност.

В периода между 2015 и средата на 2025 г. най-голям ръст на секторно ниво се наблюдава в образованието – 180-200% към края на разглеждания период. Това не е изненадващо, предвид целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната.

Сравним ръст има и в културата, спорта и развлечението, административните дейности и държавното управление, отчасти заради по-ниската база.

Прави впечатление как секторите, в които доминира публичната заетост – образование, здравеопазване, държавно управление – индексът на реалните заплати често играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес, заради пряката връзка на динамиката им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз ръст на реалния доход в периода преди 2020 г.

Авторът Адриан Николов* работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. По статията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ.