Медиана : Девет дни преди изборите много неизвестни, но над 50% искат смяна на управлението!

Десет дни преди изборите четири партии имат шанс да влязат в новото Народно събрание. Засега сигурни могат да бъдат само четири политически формации – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Има такъв народ“, сочат данни от последното проучване на Агенция „Медиана“, свързано с предстоящите парламентарни избори. Изследването е проведено в периода 16-23 март тази година с 1004 души (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е финансирано от агенцията.

27% от запитаните заявяват, че ще дадат гласа си за ГЕРБ; 23% – за БСП; 13,5% – за „Има такъв народ“; 11,3% – за ДПС.

Всички въпросителни около предстоящите парламентарни избори обаче остават, защото още четири формации имат шансове, всички те се намират твърде близо до 4 %-ната бариера за влизане в парламента – „Изправи се! Мутри Вън!“; Демократична България; ВМРО и Воля/НФСБ, допълват социолозите.

Не може да се отговори категорично и коя политическа формация ще бъде първа, коя втора и коя трета.

Засега ГЕРБ води пред БСП, като разликата е около 150 хил. гласа в полза на управляващите. Разликата между БСП и „Има такъв народ“ е около 300 хил. гласа, а тази между ДПС и Слави Трифонов е около 70 хил. Колебаещите се дали и за кого да гласуват са над 350 хиляди.

89% от запитаните са решили за кого да гласуват, а 11% – все още не.

При конфигурацията, очертана към момента, е проблем както запазването на статуквото, така и формирането на мнозинство около опозиционните формации.

Това, което данните позволяват да се каже, е, че в обществото е налице подчертано желание за промяна на управлението, но няма преобладаващо мнение кой може да бъде субекта на тази промяна.

На въпрос към запитаните – дали искат отново управление на ГЕРБ, или кабинет без тяхно участие, отговорите са: 21% предпочитат ГЕРБ да продължи да управлява, 50% искат кабинет без тяхно участие, 29% – нямат мнение.

Според социолозите не може да се определи колко избиратели ще се явят пред изборните урни. Към момента около 3.4 млн. избиратели декларират, че твърдо ще гласуват. Прави впечатление обаче, че тази декларативна изборна готовност намалява с приближаването на изборите. Това е точно обратното на всичко наблюдавано на предходни избори. (И може да предвещава значително снижаване на реалната изборна активност).

Същевременно 11% от избирателите, които са заявили, че твърдо ще гласуват, все още се колебаят за кого да гласуват. Това означава, че 350 хил. избиратели се колебаят в избора си, а вероятно и дали въобще да гласуват. Отдръпването на тези избиратели от изборите или масираното им насочване към една или друга политическа формация може драстично да промени картината на политическите нагласи в страната.