Мария Захарова си позволява наглостта да критикува българският премиер Гълъб Донев!

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова определи преместването на Паметника на Съветската армия от Борисовата градина в София като „дива инициатива на евроатлантистите, контролиращи столичния представителен орган“, свързана с предстоящите у нас избори и разкритикува служебният премиер Гълъб Донев за „липсата на политическа воля да се каже „далеч ръцете“.

Миналата седмица Комисията по култура и образование и Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика към СОС излязоха с доклад и настояха Столичния общински съвет да задължи кмета Йорданка Фандъкова да поиска от държавата да премести монумента, който е държавна собственост. За предложението да се демонтира паметникът от Княжеската градина гласуваха общинските съветници от ГЕРБ и ДБ. По-късно Гълъб Донев призова темата да се остави за след изборите.

Позицията на говорителя на руското Външно министерство за паметника е представена в пост на руското посолство у нас, която публикуваме без редакторска намеса:

„На 9 март т.г. законодателното събрание на София взе решение за демонтиране на паметника на Съветската армия, който се намира в центъра на българската столица. На кмета на града е възложено да сезира областния управител на София с предложение паметникът да бъде преместен на друго място.

Известно е, че тази дива инициатива идва от евроатлантистите, контролиращи столичния представителен орган. Очевидна е нейната връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори в България, с желанието на отделни групи, претендиращи за власт, да демонстрират способността си внимателно да улавят и незабавно да изпълняват очакванията на западните си партньори, които оказват съществено влияние върху вътрешнополитическите процеси в страната. Сега в политическа „разменна монета“ се превръщат паметниците на тези, които освобождаваха България.

Ръководителят на настоящото техническо правителство на България призова за отлагане на решаването на толкова деликатен и спорен въпрос за следизборния период. Не наблюдаваме политическа воля да се каже „далеч ръцете“ от паметниците на онези, които направиха възможен живота на сегашните поколения. Не става дума, дали този живот е комфортен, заможен, благополучен – въпросът не е в това. Става дума за самото съществуване на поколенията.

Разбира се, обърнаха внимание и на това как обикновените българи са застанали на „жива верига„, за да опазят паметника, превърнат от местните политици в поредна мишена за богохулни издевателства.

Благодарни сме на гражданите на България, които защитиха паметника. Виждаме в това отдаденост на традицията, тесни връзки между народите на нашите страни“.