”Мамо, руските деца слушат ли за нас? Съжаляват ли…?”

Това са само два въпроса, дочути от един украински режисьор. Разговор между майки и техните деца. Разговори за войната в Украйна, които не би трябвало да се случват. Децата не би трябвало да задават такива въпроси на родителите си. И те не би трябвало да отговарят на такива. 

Разговорите са чути от Олег Кавун – сценарист и режисьор от Украйна. Събрал ги по време на престоя си в бомбоубежищата, пълни с цивилни хора, бягащи от войната в родината си. Кратките детски въпроси са споделени в социалните мрежи от руските музиканти Татяна и Сергей Никитини. 

Eто и кратките диалози:

– Мамо, слушаш ли Арестович?

– Понякога.

– Слушай го винаги. Може изведнъж да каже, че ни е позволено да се върнем вкъщи и ще го пропуснем…

***

– Мамо, къде е момчето, което само премина границата? Можем ли да го вземем с нас? Сигурно се страхува…

***

– Мамо, колко още бомби има?

***

– Мамо, ако бомбардират къщата ни, може ли да взема легото си от там?

***

– Мамо, ако господ не убива Путин, значи ли това, че е обиден на украинците за нещо?

***

– Мамо, добре, че войната започна рано сутринта. Иначе децата щяха да имат време да отидат на училище…

***

– Мамо, не ме интересуват бомбите. Хайде да се върнем в Киев

***

– Мамо, децата от Русия слушат ли за войната? Съжаляват ли за нас?

***

– Мамо, ти каза, че мечтите на децата се сбъдват. Моите вече не работят. Възрастен ли съм?