Лошо, Седларов, лошо! „Ди Велт“: България не е готова за Еврото!

Ако гледаме числата, ще останем с впечатлението, че България е готова за еврото. Да, тя е най-бедната членка на ЕС, но във финансово-политическо отношение България е направо отличник, а политици и финансисти от емисионната банка се самоопределят като горещи привърженици на германската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно, ще забележим и проблемите, които говорят против бързото приемане на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи, дори някои високопоставени представители на държавата и на бизнеса признават, че на страната ѝ трябва още време“, пише авторът на статията Франк Щокер, цитира БГНЕС.

Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкова строгите условия на общата валута, колкото други фактори, пише по-нататък авторът и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: „В макроикономическо отношение България изпълнява критериите дори по-добре от повечето страни в еврозоната“. В разговора с журналиста от германския вестник Седларски казва още, че към дълговете българите имат същото отношение като германците: „През последните десетилетия както левите, така и десните правителства водеха много консервативна финансова политика“. „И наистина“, пише по-нататък авторът, „дългът на страната възлиза едва на 25% от БВП. А горната граница за присъединяване към еврото е 60% – условие, което повечето държави не изпълняват, включително и Германия.

Финансовият министър приключи миналата бюджетна година с плюс – също както и колегата му в Берлин. В еврозоната е допустим дефицит до три процента спрямо БВП – и това условие много държави от зоната на общата валута нарушават вече от години“, припомня авторът и продължава: „Финансово-политическата стабилност в България се дължи не на последно място на икономическия подем след присъединяването на страната към ЕС през 2007 година. По софийския булевард „Витоша“, който води от Двореца на култура към градския център, се редят магазините на големи световни вериги като H&M, „Zara“ и „Adidas“, а кафенетата и шикозните ресторанти са пълни с туристи от цяла Европа, които пристигат в България с полетите на нискотарифни компании. Навсякъде се говори английски, София е станала европейски град.           Една тема обаче  се появява във всеки разговор: избуяващата корупция. „Това определено е проблем“, казва Курт и уточнява, че чуждестранните фирми все пак не са съвсем безпомощни: „Затова винаги са нужни две страни и тук все пак може да се работи, без да се включваш в тази система“. Но това не е толкова лесно. Ако една фирма иска да построи ново фабрично хале, изведнъж може да се появи гражданска инициатива срещу проекта, която заплашва със съд – освен ако не се плати определена сума. По-големите фирми навярно могат да издържат на дълъг процес, малките обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и така да ликвидират проблема. Още повече, че тъкмо правосъдието се смята за особено корумпирано“, пише авторът и цитира разговора си с Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Пред вестника Стефанов обяснява, че съдебната система в България се използва не за прилагане на правото, а като инструмент за политически натиск срещу опозицията и срещу дразнещи критици. По-нататък в обширната статия става дума и за новия антикорупционен закон. По този повод Стефанов призовава българските власти най-после да започнат да съдят и високопоставени личности и по този начин да дадат ясен сигнал срещу корупцията.