Какво съдържа последният американски план за Украйна, освен бизнес интереси и какво следва от него?

Последният американски „мирен пакет“, който е представен от администрацията на Доналд Тръмп, съдържа 20-точково споразумение, което предвижда фундаментално пренареждане на териториалния и политическия статус около Украйна.

Пакетът е придружен от три допълнителни документа – рамкови гаранции за сигурността на Украйна, ангажименти между САЩ и НАТО и двустранен договор между САЩ и Русия.

Украйна трябва да се опита да поддържа връзки с американците, които доставят разузнавателни данни и оръжия, като същевременно се противопоставя на мирното споразумение, което според Русия трябва да включва изтеглянето на силите на Киев от Донбас

В четирите документа, изпратени до Киев, Москва и европейските столици, САЩ предлагат модел, в който Украйна би признала фактическия руски контрол върху Крим, Донецк и Луганск; значителна част от Донецка област би се превърнала в демилитаризирана зона; а в Херсон и Запорожие линията на фронта би се замразила.

Предвижда се Запорожката АЕЦ да премине под управлението на „нов собственик“, най-вероятно американски консорциум, като половината от електроенергията остава за Украйна.                                                                                                          Макар формулировките да са по-малко категорични от тези в предишните „28 точки“, резултатът от гледна точка на Киев остава сходен: значителни териториални компромиси, които Русия може да интерпретира като дипломатически успех.

Зеленски се обяви за готовност да проведе избори в рамките на 60-90 дни при осигурена безопасност и повдигна идеята за „енергийно примирие“ през зимата. Тези сигнали бяха възприети като опит да се отвори дипломатически коридор, без Киев да бъде обвинен, че се отказва от принципните си цели.

Според Зеленски в мирния план на САЩ се предвиждало създаване на свободна икономическа зона в тази част от Донбас, от която Украйна се изисква да се изтегли, но остава неясно кой ще управлява тази демилитариизрана свободна икономическа зона.

Допълнително напрежение внесе публичното признание на Доналд Тръмп, че е разменил „доста силни думи“ с лидерите на Франция, Германия и Великобритания. Той обвини европейците в липса на единство и предупреди, че допълнителни разговори „могат да загубят време“.

Разривът между Вашингтон и европейските столици става все по-видим, особено след като световни медии съобщиха за намерението на САЩ да използват около 200 млрд. долара замразени руски активи за проекти в Украйна и да подготвят реинтеграцията на Русия в световната икономика.                                                                       Според документи, цитирани от The Wall Street Journal, визията на Вашингтон включва американски инвестиции в руски стратегически сектори – от редкоземни метали до енергийни проекти в Арктика – както и възстановяване на руските енергийни доставки за Западна Европа.

Това предизвиква сериозно безпокойство в европейските столици. Париж и Берлин предупреждават, че Европа не може отново да попадне в зависимост от руските енергийни ресурси и че никакво решение не може да бъде наложено на Украйна.

Европейската дипломация се стреми да се позиционира като контрапункт на американския подход и да защити собствените си дългосрочни интереси. За ЕС е критично важно бъдещият мирен договор да не възпроизведе старите енергийни зависимости и да не легитимира трайно руските териториални придобивки.

В този контекст Украйна се оказва между вътрешен натиск, американската стратегическа визия и европейските опасения. Зеленски трябва да демонстрира готовност за диалог, без да подкопае легитимността си у дома. Вашингтон настоява за ускоряване на политическия процес, Москва печели време, а Европа се опитва да запази собствената си роля в определянето на бъдещия ред на континента.

Неясен остава и въпросът дали ще могат да се разположат мироопазващи сили в Украйна от западните страни, след като според плана НАТО поема ангажимент да не разполага войски в Украйна след края на войната.

Усещането е, че войната вече се решава по-малко на фронтовата линия и много повече в дипломатическите кабинети във Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж, Лондон и Москва. Именно разминаването между американската и европейската визия за следвоенната архитектура на сигурността ще определя не само съдбата на текущия мирен процес, но и стратегическия баланс в Европа за десетилетия напред.