Истинската причина Путин да не използва ядрени оръжия в Украйна!

Основните ограничения са рискът да изглежда отчаян ход пред собствения си народ и, най-вече, да отчужди ключови партньори като Китай , който многократно е предупреждавал срещу ядрена ескалация, пише за 19fortyfive д-р Ребека Грант, вицепрезидент на Института Лексингтън.

Следователно, най-ефективната стратегия за сдържане на Русия не е страхът от нейния ядрен блъф, а продължаващото укрепване на многослойните и иновативни системи за противовъздушна отбрана на Украйна, за да се неутрализират тези конвенционални атаки.

Неделният залп от 499 еднопосочни атакуващи дрона и ракети, изстреляни от Русия срещу Украйна, беше поредният отговор от страна на Путин за стратегическата атака на Украйна „Операция Паяжина“ срещу руски бомбардировачи и бази.

В тази глава от войната, сдържането на Русия зависи от противовъздушната отбрана. Смесени пакети от дронове и ракети са се превърнали в предпочитано оръжие на Путин.                                                                                                              Моделът за големите залпове е бил да се използват няколко десетки ракети, комбинирани със стотици дронове. Някои ракети са изстрелвани от въздуха; например, МиГ-31К изстреля ракета „Кинжал“ при една от юнските атаки.

Разбира се, Путин иска светът да бъде разтърсен от неговите ядрени оръжия. През септември 2024 г.                                                                                         Путин ръководи промяна в ядрената доктрина , като си представи три нови сценария за използване на ядрени оръжия.                                                                      Първото ново условие беше, че „агресията срещу Русия от всяка неядрена държава, но включваща или подкрепяна от която и да е ядрена държава“, ще се третира като съвместна атака.                                                                                                    Това се опита да обвърже ядрените държави от НАТО – Великобритания, Франция и САЩ.

Второто ново условие беше заплаха от изстрелване при предупреждение, по-конкретно „При получаване на достоверна информация за масирано изстрелване на оръжия за въздушно и космическо нападение и преминаването им през държавната граница“.                                                                                                           Третото условие гласеше, че „случаят, когато врагът, използвайки конвенционални оръжия, създава критична заплаха за нашия суверенитет“, би оправдал руския ядрен отговор.

И все пак тези актуализации всъщност отклониха Путин от курса. Обърнете внимание, че украинският президент Володимир Зеленски беше много стриктно преценен в твърдението си, че Украйна е действала сама при организирането и извършването на удара с дрон срещу Русия на 1 юни.

Въпреки доктриналната актуализация, ръцете на Путин са вързани по отношение на ядрения отговор.                                                                                                      Той не може да рискува да използва тактическо ядрено оръжие, защото това ще го накара да изглежда отчаян в очите на руския народ – и на Китай .

Досегашният отговор на Путин е бил да започне масови атаки с дронове и да определи атаките срещу авиобазите като тероризъм.                                                                                                                                                                                                  Това е доказан наратив, отразяващ войната на Путин срещу чеченците , която затвърди политическата му власт през 2000 г.                                                          Путин омаловажи нахлуването на Украйна в Курската област миналата година с подобен език. Неговата военна митология изобразява Русия като „победител“, дори когато броят на жертвите нараства.