Филип Трифонов до Вежди: Пенсия или 6-ица от тотото, на кое да се надявам?

Момчето на българското кино, актьорът Филип Трифонов, попита в отворено писмо председателя на комисията по култура в парламента Вежди Рашидов дали има право на персонална пенсия за заслуги или по-добре да се надява на шестица от тотото.
Филип Трифонов изигра много от знаковите роли в българското кино – Ран в „Момчето си отива“, Филип в „Оркестър без име“ , Трифонов в „Преброяване на дивите зайци“ . Негови са и запомнящи се кино реплики като „Една боза от шест стотинки“ от „Момчето си отива“, където партнира на голямата Невена Коканова.
Трифонов има множество награди, в момента е и единственият жив актьор, с два наградени филма от епохата на черно бялото кино („Изпит“ и „Момчето си отива“). Миналата година той стана на 70 години.
От писмото на актьора става ясно, че е бил отхвърлен от комисия на Министерството на културата да получава персонална пенсия, чийто размер е 700 лв. на месец.
Затова той се обръща към Вежди Рашидов, за да го попита дали е уместно да се надява на парична помощ или по-добре да пуска тото и да чака шестица.
Ето пълния текст на писмото, което актьорът публикува в профила си във Facebook:

До г-н Вежди Рашидов (скулптор)
Председател на Комисия по Културата при 44—то Народно Събрание
От Филип Трифонов (артист)
Уважаеми г-н Рашидов,

Да спечеля шестица от тото с комбинацията 1,2,3,4,5,6 за мен, като творец с дългогодишен стаж в киното, е нормално като очакване. По теория на вероятностите и повторно да спечеля със същата комбинация е нормално като очакване. Както е нормално, според теория на конспирацията, да ме отхвърли комисия за „персонална пенсия“ в Министерство на културата.

Въпреки че на фона на безапелационна филмова биография, коментираното събитие наподобява съшито с червени конци „театрално позорище“ ( приемем ли червения цвят за символ на конспирацията). Координирана група, когато работи тайно за събития неморални, е „конспирация“.

За вероятния председател на тайнствената комисия в Министерството научаваме, че ДС псевдонимът му напомнял за поговорката „огледал се *Илия пак в тия“…Че пръв си хвърлил партийната книжка след 1989 година и бил „театрал“ по професия. Но за уникалния състав на „театралната“ трупа, оторизирана да решава „кой, кой е“ в българското кино в Уикипедия нищо не пише ( както в сайта на Министерството).

Пренебрегвайки художествените критерии на Председателя на Съюза на Българските Кинематографисти, ръководените от цивилния „театрал“ комисионери, нито броят приходи от филми като „Преброяване на дивите зайци“, „Момчето си отива“, „Оркестър без име“ и десетки други, нито отчитат и наградите към тях!

Като единствен жив актьор, с два наградени филма от епохата на черно бялото кино („Изпит“ и „Момчето си отива“) е нормално да бъда, да не кажа „отсвирен“ от сънародници вероятно с псевдоними на цветя като *“Евкалипт“, „Минзухар“ или „Смрадлика“.

Въпросът, който ме вълнува, не е има ли нужда от подобни псевдо-комисии, а имам ли право като артист „без псевдоним“, да се надявам на персонална пенсия приживе? И ако „да“, Ви моля за съдействие“ ! Дотогава, за да не спя с кожух през зимата (колкото и да е здравословно) ще си помагам с печелившата тото-комбинация 1,2,3,4,5,6 или ще печеля на играта „тука нема“

С уважение : Филип Трифонов (луд за пенсия)

* Илия – псевдонимът „Петров“ (на вероятният „театрал“ инж. Попйорданов)
* Евкалипт – Председател на предишна комисия