Днес последни резултати на всички агенции за вота!

Малко повече от едно денонощие остава до извънредните парламентарни избори на 14 ноември. С какви шансове влизат фаворитите за участие в 47-ото Народно събрание?

За да предложим възможно най-представителна извадка, събрахме последните изследвания на водещите социологически агенции – „Алфа Рисърч“, „Маркет Линкс“, „Сова Харис“, „Галъп“, „Тренд“, „Медиана“, „Екзакта“.

Резултатите от проучванията им са категорични – има лидер и това е ГЕРБ/СДС, като социолозите им дават от 22,9% до 25,5%. Всички са единодушни, че битката е за второто място – между нововъзникналата партия на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ и БСП. От 7-те социологически агенции 5 дават минимална преднина на „Продължаваме промяната“, а 2 – за БСП.

Проучванията показват, че най-големи щети в сравнение с предишните избори са понесли от „Има такъв народ“. Това е очаквано, след като партията на Слави Трифонов не съумя на 2 пъти да направи правителство. Повечето от агенциите я класират четвърта. Със сигурност в парламента влизат още „Демократична България“ и ДПС, чиито резултати са почти идентични.

На ръба са „Изправи се.БГ!Ние идваме!“, като четири агенции им дават преминаването на 4% бариера, а три не мислят, че те ще влязат в парламента. Те също са загубили част от електората си заради новопоявилата се „Продължаваме промяната“.  От патриотичните формации единствено близо до четири процентовата бариера за влизане в НС са от „Възраждане“, сочат още от социологическите агенции.

Те са единодушни и в това, че и този път ще е изключително трудно формирането на правителство. Ако политиците съумеят да постигнат консенсус правителството ще трябва най-вероятно да бъде коалиционно от поне четири партии. Дори и да бъде сформиран кабинет прогнозите са, че той няма да бъде с пълен мандат.

Този път социолозите предвиждат по-висока избирателна активност заради формата „2 в 1“ парламентарни плюс президентски избори.

Алфа Рисърч 

Кампанията вече е консолидирала твърдите симпатизанти на основните политически сили и това определя електоралните им позиции в навечерието на вота. Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство.

 

 

ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1% от твърдо решилите да гласуват като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.

Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5% и надделява леко над тази за социалистите (16.0%).

„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно Събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.

След първоначалния отлив на симпатизанти към „Продължаваме промяната+, „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват.

Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа.

ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си е с 9.8%, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.

Две други формации са близо до 4%-та бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.

„Възраждане“ с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот. „Изправи се БГ! Ние идваме!“ увеличава леко подкрепата си и с 3.6% също остава близо до изборния праг.

Пет дни преди изборния ден, готовност за участие във вота заявяват 47% – 48% от хората с право на глас в страната, други около една четвърт се колебаят, дали да отидат до урните.

Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Маркет Линкс

ГЕРБ-СДС са първи с 23%. Втора е формацията на Кирил Петков и Асен Василев с малко над 16 на сто. Левицата се очертава да бъде трета политическа сила, според социолозите – с 12.1 процента.

ДПС е след тях с малко над 11 процента. „Демократична България“ събира 10,5 на сто. Според изследването „Има такъв народ“ на Слави Трифонов e на шеста позиция с подкрепа около 10 процента.

На ръба за влизане в парламента остава „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 4,1. Под тях са „Възраждане“ с 3 % и ВМРО с 1,2%.

Според социолозите, можем да очакваме избирателна активност близка до тази от 4 април. Със сигурност, че ще гласуват, са заявили 58% от анкетираните. Положителен фактор оказват изборите 2 в 1, но не и политическите кампании на партиите.

Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и агенцията, проведено е сред 1112 лица над 18 г. в страната в периода 2-7 ноември по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Сова Харис 

Получените данни показват, че няма значителни промени в електоралните нагласи в сравнение с изминалите избори. Наличието на нов силен проект в пространството на партиите, желаещи промяна, води главно до вътрешно преразпределение в този сектор. „Продължаваме промяната“ се очертават като лидер сред новите формации, измествайки „Има такъв народ“ от върха. „Демократична България“ също понася значителни загуби за сметка на партията на бившите министри от служебния кабинет. „Изправи се БГ! Ние идваме!“ също търпи загуби. Социалният профил на формацията на Мая Манолова все пак й позволява да удържи нивото за преодоляване на бариерата за следващия парламент.

На фона на политическата криза и неспособността да се излъчи редовно правителство подкрепата за системните партии се стабилизира. ГЕРБ се открояват като най-масовия политически субект. За ДПС се отваря шанс да възстанови влиянието си в някои от традиционните за тях райони. Втвърдяването на позициите на тези две партии, изразено и в кампаниите им, обаче води до още по-изразена изолация от останалите.

Обществените настроения в момента в голяма степен възпроизвеждат ситуацията от миналото лято, когато избухнаха протестите. За мнозинството от хората оттогава нищо не се е променило. Основните играчи на сцената са същите въпреки желанието за промяна.

При този баланс на силите нараства значението на Социалистическата партия. Бидейки опозиция във времето преди протестите и подкрепяйки политики, близки до желаещите промяна, БСП става приемлив партньор на новите формации. Тази роля води и до известно укрепване на електоралния й резултат. Разбира се, съставянето на правителство от 4 или 5 политически субекта, изповядващи различни идеологии, е задача с повишена трудност. Провал за трети път ще дискредитира идеята за промяна.

Напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори, са малко повече от половината живеещи в страната избиратели – 52%. Това показва, че в следващата неделя до урните се канят да отидат около 3 милиона души. В сравнение с последните парламентарни избори от юли регистрираме увеличение с около 200 000 гласа, но в сравнение с тези от април намалението е в същия размер.

 

 

Според резултатите от проучването, не се наблюдава възможност за възникване на допълнителна мотивация, която да стимулира колебаещите се 21% да упражнят правото си на вот. По-скоро пикът на пандемията, умората от участие в избори, езикът на омразата в предизборините кампании биха могли да откажат и част от твърдия електорат.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от „Сова Харис“ в периода 27 октомври – 2 ноември 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Проучването е направено за Dir.bg.

Галъп 

Ако изборите бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, „Продължаваме промяната“ и БСП са с равни изгледи, съответно с 15,5% и 15,2%. „Има такъв народ“ се ползва с 11,4% електорална готовност. ДПС – 11,3%, „Демократична България“ – 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласуват посочват „Възраждане“, 3,4% – „Изправи се.бг! Ние идваме“, ВМРО – 2,1%. 4,5% ще предпочетат други опции.

 

 

Оказва се, че основна битка ще е за второто място, т.е. за евентуално ключовия втори мандат за съставяне на правителство – между по-твърдата БСП и партията с по-голям резерв – ПП. За момента изходът от тази борба е непредвидим. По всичко личи, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в борбата за следващите места, както и за бариерата. Дистанциите са малки и структурата на вота ще зависи от активността и степените на мобилизация на различните електорати. По традиция, петнадесетина до двадесетина процента от вота се решава в последните няколко дни и в самия изборен ден.

58,4% заявяват, че ще гласуват със сигурност в парламентарните избори. Това се равнява условно на около 3,2 милиона души. Спрямо формалния списък, това означава близо 48%. В условията на ковид и машинен вот обаче, част от гласоподавателите биха се въздържали, макар да декларират готовност за гласуване. Заради изборите две в едно – от друга страна пък – има и повече стимул за гласуване. Затова и не би била изненадваща широка вариация в активността – под и над фиксираните сега ориентировъчни стойности.

Данните са от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за БНР, проведено между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи лице в лице.

Тренд 

Шест партии са със сигурно представителство в следващото Народно събрание. Изравнени сили между БСП и „Продължаваме промяната“ ще решат битката за второто място.

Моментната снимка на електоралните нагласи, седмица преди изборите, сочи, че 6 формации със сигурност ще имат представителство в следващото Народно събрание. ГЕРБ задържа лидерската си позиция с 22.9% със сериозна дистанция от втория, която е близо 8% от заявилите, че ще гласуват.

Основната интрига ще е за втората позиция, за която спорят БСП (15.1%) и „Продължаваме промяната“ (14.8%), като разликата помежду им е само 0.3% в полза на столетницата. Формацията около Петков и Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност.

 

 

„Има такъв народ“ заема четвърта позиция с 12.8% от гласуващите, следван от ДПС с 10.3%.

Демократична България събира подкрепата на 9.1%.

Под парламентарната бариера, но с шанс за представителство, е „Възраждане“ с 3.6% и „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 3.3%. Партията на Красимир Каракачанов остава с подкрепата на 2.2% от гласуващите.

Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Като се има предвид, че 1% от извадката в изследването отговаря на 55 хиляди души, то може да се очаква да гласуват малко над 3 милиона български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%.

Проучването на „Тренд“ е по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо предстоящите парламентарни и президентски избори. Изследването е реализирано в периода между 1 и 7 ноември 2021 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ чрез таблет сред 1013 души на възраст 18+.

Медиана 

Според данните в парламента ще влязат 6 или 7 партии, но формирането на правителство ще е трудно.

Симпатизантите на ГЕРБ са силно мобилизирани и партията води с 8% пред „Продължаваме промяната“ – 25,5% срещу 17,3%.

БСП засега са трети в остра конкуренция с формацията на Кирил Петков и Асен Василев с 15,6 на сто.

„Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“ воюват за четвъртото място и са с близки проценти – между 10 и 12 на сто.

Шанс за парламента има и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ – 4,2% казват, че биха дали гласа си за тях.

Независимо че ГЕРБ е най-силната партия, към момента не изглежда възможно тя да се върне във властта, твърдят от „Медиана“.

Според социолозите формирането на правителство ще бъде трудно, защото ще е нужна поне 4-партийна коалиция.

Изследването е проведено в периода 04 – 08 ноември 2021 г. с 957 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.

Екзакта .

Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Изследванията от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.

Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Избирателите на БСП са свръх мобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на КОВИД в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0.7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП – 15,5%.

И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията. Това прави труден отговорът на въпроса – кой със сигурност ще е втори и кой-трети. Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората. Пети са ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести ДБ – с 9,6%.

 

 

Настоящото изследване на „Екзакта“ приключи на 9 ноември и измери декларативна готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември, в рамките на 47% до 48%. Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8% – 9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент.

В сравнение с изследването на „Екзакта“ от началото на кампанията (към 14 октомври), в сегашното изследване регистрираме по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския.

Настоящото национално изследване на „Екзакта Рисърч Груп“ е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано „face to face“ интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп“. Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщава информацията от това каре.

Забележка: Изследването е проведено на територията на Р България и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина.