Даниел Смилов : Театрото на ИТН и изводите от един фалшив скандал!

Това пише в свой коментар за DW политологът Даниел Смилов.

Вчера ИТН се изтегли от преговорите за съставяне на ново правителство в познатия си стил – с макабрено интервю на лидера Слави Трифонов, чиято цел бе да дискредитира ДБ, ПП и БСП. В крайна сметка за пореден път – четвърти в три парламента – Слави Трифонов се опитва да убеди хората, че управление без ГЕРБ и ДПС е невъзможно.

Поводът за оттеглянето от преговорите беше един злощастно изтекъл запис на парламентарната група на ДБ, на който Христо Иванов информира колегите си за състоянието на нещата към момента. (Стои въпросът, за кого работи администрацията на парламента, че да позволи директното излъчване на закрита среща на парламентарна група, но това е маловажен нюанс.)

Достойното поведение на Христо Иванов

Сам по себе си този запис е забележителен единствено с професионалното и почтено отношение на Иванов към политиката. В него – въпреки че очевидно не е предназначено за публичността – няма псувни и обиди към никого, няма закани, че ще „оправи някого с 200” или признания за назначаване на главен прокурор, без да има правомощия за това.

В записа Иванов, за разлика от средния политически мачо, не се представя като самозабравил се мономаниак, който си мисли, че българската политика се върти около него и заради него. Напротив, записът издава ясното разбиране, че политиката е колективно дело, в което зависиш от партньори.

И тук идва обоснованото съмнение, изразено от Иванов, че с партньори като ИТН никой не може да бъде сигурен в успеха, защото мотивите им са неясни. От което произтича и необходимостта те да са с някакъв по-особен, по-обезопасен статут в коалицията, което да отразява досегашното им поведение. (Как Иванов се е сдържал дори в затворен формат да не нарече това поведение “предателско” също е показателно за различен порядък на мисловни процеси.)

Също така съпредседателят на ДБ прави и доста реалистичен анализ на позициите на ПП и БСП – съмненията на ПП за ИТН и нежеланието им да дават пълно признание на хората на Слави заради възможни връзки – било с ДПС, било с бизнесмени; публично заявеното желание на БСП Корнелия Нинова да участва в правителството и т.н.

А сметката, която, според Иванов, Тошко Йорданов си е направил, че ако Бойко Рашков ще е “бухалка”, по-добре е ИТН да са в правителството, също изглежда реалистично с оглед на персонажа на заместник-председателя на ИТН. Дали  той наистина си е мислил това е отделен въпрос, но не бива да се учудва, че е оставил подобни впечатления. Както и много други, все не ласкави.

Един фалшив „скандал“

Това накратко трябва да бъде огромният „скандал“, който да взриви опитите за съставяне на правителство в този парламент. Скандал тук всъщност няма, но има съзнателен опит за бойкот на третия мандат, както и трупане на уж „морални“ точки срещу ДБ и ПП.

Както често става в калпаво и непрофесионално шоу, обаче, Слави Трифонов отново гръмна черешовото си топче малко предварително. С разсърденото и преиграно „оттегляне“ стана ясно, че ИТН всъщност никога не са имали намерение да участват сериозно в ново правителство: просто са разигравали театро, за да тушират определено негативните реакции, които инкасираха със свалянето на правителството. Във фалшивия скандал те видяха възможност да хвърлят кал върху ДБ и да им стоварят част от вината за разтурване на правителство и парламент.

В преиграването си те използваха същия похват, както и при свалянето на правителството: колкото „предателството“ на „МА-КЕ-ДО-НИЯЯЯЯ“ беше истинската причина за вота на недоверие, толкова и „скандалът“ със записа е причина за бойкота им на третия мандат. Ако подобни, съшити с бели конци откровени лъжи започнат да „минават“ в българската публичност, то това би означавало, че тя е загубила всякакви критически способности.

Към калпавото шоу на ИТН имаше и една талантлива добавка от страна на Йордан Цонев, който убедително изигра Кириак Стефчов в „Панорама“. Загрижен за „държавността и истината“, заместник-председателят на ДПС, познат в обществеността и с многозначителен прякор, почти просълзен цитира Библията.

Добре че християнският Бог не е толкова гневлив като Зевс, защото г-н Цонев можеше да бъде поразен от гръм още в студиото и да не получи възможност да каже на финала паметните Киряк Стефчови думи: „Аз не мога да остана тука и излазям.“ На фона на Цоневия етюд, последващото представление на Тошко Йорданов беше малко под обичайната си висота на лошо разказан стар виц.

Мандатът на БСП не е приключен

За фалшивия скандал не си струва повече да се говори, но е важно какво следва от него. БСП ще решат дали и как да продължат преговорите, но от конституционна гледна точка едно положение е същностно. Мандатът е даден, за да се състави правителство. Вярно е, че конституцията позволява третият мандат да е по-дълъг от седем дни, когато това би могло да доведе до съставяне на ново правителство. Този мандат не може да бъде продължаван обаче за изпълнението на други цели, като избор на шеф на КЕВР.

Затова е важно БСП да направи преценка дали след калпавото шоу на Слави Трифонов и компания част от останалите му депутати няма да предпочетат да подкрепят ново управление. Това не е изключено да стане. ПП са водели разговори с много от тези депутати и публично са заявявали, че имат поне 117 гласа: още четирима и минимумът за управление би бил налице. Тази хипотеза не е съвсем вероятна, но тя е единствената в момента, по която БСП биха могли да работят. Ако те преценят, че шанс за реализацията ѝ има, тогава мандатът може да се удължи със седмица или две, за да се постигне съгласие.

Няма да съжаляваме за ИТН