Честита баня : След 24 май, Радев реже бюджета на библиотеки, театри и читалища!

Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния, съобщава БНТ.

От години културният сектор е недофинансиран, заплатите са ниски, а желаещите да работят в него – все по-малко. Запазват се и тенденциите голяма част от българите да нямат реален достъп до култура.

От бранша посочват, че заплатите в сектор „Култура“ и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната.

„Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят.

Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща“, обясни Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“.

Михаела Василева, заместник-директор на РИМ – Благоевград, пък отбеляза: „Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват“.

По думи на Бинев един млад музеен работник, млад библиотекар, млад музикант започват с минималната заплата, което по негови думи е много недостойно.

Василева заяви, че основните проблеми на музеите в страната като цяло са свързани с остарялата материална база. Това особено силно се отнасяло за фондо хранилищата – помещенията, в които се опазва културното богатство на България.

По нейни думи състоянието им в голяма част от страната е застинало някъде през 70-те и 80-те години. Музеят в Благоевград в момента се ремонтира и е затворен за посетители. Това означава, че вече една година голяма част от собствените приходи ги няма.

Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване“, посочи Бинев.

Художникът Николай Колев пък коментира, че колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл.

Установено е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.

Тенденциите, които се очертават, са културната пропаст между града и селото, както и по отношение на доходите и образованието.

Увеличение, макар и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите.