Без сън без храна без вода! Какво преживях в окопите на Соледар?!?

Мащабите на разрушенията се виждат добре на сателитните снимки. Безбройните артилерийски обстрели са превърнали малкото градче Соледар в Донбас в прах и пепел. Дърветата са се овъглили, домовете са руини, някогашните зелени поля сега са заледени кратери.

Украинецът Алексей Слобаденюк се е сражавал там. От окопите се е опитвал да удържи руското нашествие. Пред германската обществено-правна телевизия АРД той казва, че руснаците имали предимство с артилерията си и са изстреляли невероятно много муниции. „Нашите позиции просто спряха да съществуват – всичко се разпадна на парчета, живот не остана. Москва се опитва по този начин да ни прогони от нашите позиции и от нашата страна.“

Изстрели на всеки десет секунди

Седмици наред малкият град Соледар е в центъра на вниманието на руската частна армия „Вагнер“. Експертите гадаят защо. Градът не е от стратегическо значение, но Русия отдавна не е отбелязвала никакви военни успехи в Украйна и руските държавни медии превръщат Соледар във важен успех.

Като с един вид огнен валяк руската артилерия от месеци буквално изтрива украински градове като Соледар от картата. Позициите на Слобаденюк също са били изцяло ликвидирани – на всеки десет секунди се е чувал изстрел.

„Когато артилерията стреля постоянно и без прекъсване, е много трудно да се бориш – ако нямаш позиции, при положение, че всички са уплашени. Много е трудно. Затова руснаците ежедневно успяват да откъснат по едно парче от страната ни. Всеки ден един, два, три метра.“

„Нечовешко положение“

Руската частна армия „Вагнер“ вече обяви, че Соледар е под неин контрол. Но очевидно в някои части на града още се водят боеве. Украинската армия твърди, че все още поддържа отбраната, но Слобаденюк говори за много жертви – и от украинска страна. В окопите в Източна Украйна положението било нечовешко – без храна, без вода, без сън.

„Шишетата ни за вода бяха пробити от изстрелите. Ледът в шишетата се стопи и това пиехме. Беше много тежко. Положението е нечовешко, натоварването е огромно. Тези, които издържат, са истински свръхчовеци. Там, откъдето са минали руснаците, вече няма живот.“

Студът допълнително изтощава войниците. През нощта в окопите те нямат с какво да се топлят дори да имат печка, разказва Слобаденюк – защото руснаците биха могли лесно да ги открият с термокамерите си. Затова им се налагало да студуват. Слобаденюк е оцелял като по чудо.

„В сънищата си и в мислите си все се връщам там, тъй като много хора бяха убити. Руснаците бяха само на десет метра от нас. Една граната експлодира само на един метър от мен в окопа.“

Слобаденюк е воювал в Соледар само пет дни – след това бил ранен. Но иска да се върне в своята част. Планове за по-далечното бъдеще няма – ще мисли за това едва когато войната бъде спечелена.

Снимка: АР/БТА