До това се стигна, след като европрокуратурата отхвърли 6 от десетте български номинации. След първата порция отхвърлени номинации в средата на април Кьовеши изпрати писмо на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, че очаква нови. Членовете на колегията, председателствана от главния прокурор Иван Гешев, прие писмото й само за сведение и реши да чака решението и за висящите към онзи момент кандидати за български делегирани прокурори.

На 7 май станаха ясни окончателните резултати – одобрени са само 4 от десетимата магистрати, предложени от България. Шестима се отхвърлят с мотива, че не отговарят на критериите да заемат длъжността. Оттогава обаче темата не е влизала в дневния ред на прокурорската колегия.

България не губи правото си по всяко време да издигне нови кандидатури, но засега изглежда, че не бърза или не иска да го прави, т.е. не приема за спешна нужда да осигури повече разследващи срещу корупцията.

От държавите от ЕС, които участват в европрокуратурата, само Финландия и Словения не са изпратили предложенията си за делегирани прокурори. Въпреки това наднационалната структура започва работа на 1 юни. Тя ще се занимава с данъчни измами за над 10 млн. евро, пране на пари, корупция и т.н.

„Европрокуратурата може да започне работа и без словенските делегирани прокурори, но това означава, че нивото на защита на финансовите интереси на ЕС ще намалее в Словения“, обяви Кьовеши в специално изявление.

Тя допълва, че явната липса на сътрудничество на словенските власти с ЕППО сериозно подкопава доверието в ефективното функциониране на системите за управление и контрол на европейските фондове в Словения.

Словенският правосъден министър подаде оставка, след като правителството отказа да изпрати в Люксембург номинираните от прокурорския съвет делегирани прокурори, анулира процедурата за избор и стартира нова.