Алфа Рисърч : ИТН настига Герб. Патриотите отново аут-за сега!

На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7 партиен парламент, сочи националното представително проучване на обществено-политическите нагласи, проведено от Алфа Рисърч.

Ускореното разместване на икономическите и политически пластове, както и очакваният ефект на доминото, правят електоралната картина изключително нестабилна, заредена с потенциал за резки и бързи промени, уточняват анализаторите.

Според тях до последния ден преди 11 юли е възможна преориентация на избирателите и преливане на гласове от една партия в друга.

Към момента 53,2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4-ти април. Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вотът в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно, подкрепата за едни или други партии.
Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели. Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ и част от избирателите на ИТН.

Към момента 20.3% от избирателите посочват, че ще гласуват за  ГЕРБ-СДС.  Това е минимална преднина от 2% пред ИТН – 18.2%.

Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място. След обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%, което е най-същественият му спад за толкова кратък период.

Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не  отиде до урните.

Отсъствието на ИТН от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4-ти април (ръстът е с около 1%). Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от него, отколкото на пробив на ИТН. Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН – Слави Трифонов. Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии.

На старта на кампанията БСП е трета с подкрепа от 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април, поради два възпиращи фактора: от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга – радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция. Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й  посредством служебното правителство като част от партиите „антистатуквото“, да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.

„Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование.

В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4-ти април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.

„Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3% подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.

Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-та бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и Воля събира 3.4%. Възраждане – 2.8%, Левия съюз на Жан Виденов – 1.8%, Българско лято на В.Божков – 1.1%. Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии.

Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях.