Горбачов не е лъгал като Путин, САЩ и СССР се разбирали.

Но не той е сложил край на студената война, както някои се опитват да ни убедят днес.                                                                                                                        Имал е роля, но ключовата заслуга е на президентите Роналд Рейгън и Джордж Х. Буш, както и на западните лидери Маргарет Тачър и Франсоа Митеран. Срещата между Рейгън и Горбачов в Рейкявик на 11 октомври 1986 г. бе голяма крачка към този процес.

Това е мнението на Робин Леърд, преподавател в Колумбийския университет и член на Центъра за анализ на отбраната в САЩ.

Днес се навършват 39 години от историческата среща между първия руски президент Горбачов и американският му колега Рейгън в исландската столица Рейкявик през 1986 г.

„След успешната си среща на върха през ноември 1985 г. в Женева президентът Роналд Рейгън и съветският лидер Михаил Горбачов се срещат в Рейкявик, за да продължат дискусиите за ограничаване на ракетния арсенал в Европа.

Точно когато се оказа, че може да бъде постигнато споразумение, преговорите се разпаднаха на фона на взаимни обвинения и американско-съветските отношения направиха гигантска крачка назад.

„Точката на сближаване се появи, когато Горбачов поиска преговорите относно ракетите да бъдат разширени, за да включват ограничения на Американската инициатива за стратегическа отбрана (SDI), наричана „Междузвездни войни“. Това бе много милиардна програма, която трябваше да използва космическа технология, за да осигури „щит“ от ядрени атаки.

„Не е изненадващо, че Рейгън отказа да разгледа предложението на Горбачов, а преговорите приключиха на следващия ден, 12 октомври, без реално споразумение. Въпреки това, имаше крачка към диалог и това бе много важно“, смята Леърд.

Ако трябва да сравним времето от срещата в Рейкявик през 1986 г. и днешната ситуация, то основната разлика е, че Горбачов успя да постигне добра степен на взаимно доверие.

Защото бе откровен по много теми. Владимир Путин е обратен пример: вярва на наученото в школата на КГБ, а то е отсрещната страна да бъде заблудена, измамена и от това да се извлекат някакви ползи. Ако не се получи – тогава започват заплахите с ядрена война.

Горби се опитваше да сърфира по вълната на международното напрежение, а Путин иска тази вълна да залее „колективния Запад“, смята Робин Леърд.

По материали на defense.info, historynewsnetwork.org, adst.org, margaretthatcher.org, gorby.ru, gazeta.ru и др.