Случаят ”Костадинови” : Започва се с „нашето знаме ни води напред“, после шамари и партийна отрова!

Негов съученик се оказал на друго мнение и двамата заспорили. Тогава „противникът“ на събирането на подписи скъсал някаква бланка. И тогава продуктът на костадиновото възпитание раздал „балтии“ (на варненски терминът означава шамари).

Вдъхновен от юмручната изява на отрочето, Костадинов написал възторжен пост във Фейсбук. Гордият родител описал, как политическият спор продължил с втори и трети физически сблъсък, като всеки път се включвали нови и нови ученици.

Очевидно Костадинов-баща е продукт на съветския педагог Макаренко, който е казал: Дисциплината в нашето общество е политическо явление. Това трябва да се насажда във всеки колектив.

Очевидно Костадинови – старши и младши, са започнали този процес в училищни условия.

Който й политик да попитате, ще ви отговори категорично, че политическата и партийната пропаганда нямат място в училищата. Е, и? Имаше дори спорове миналата година в парламента по темата. По един или друг начин депутатите защитиха училището от домогванията на определени политически кръгове. Ставаше обаче въпрос предимно за преподавания материал и за изучаването на различни исторически събития от гледна точка на различните партии.

Но в случая вече се раздават шамари, организират се групови баталии, с които да се защитават партийни интереси на възрастните. А те от какво са продиктувани? От зависимости от чужди държави и тяхната пропаганда? От финансови домогвания? От фалшиво патриотарство, прикриващи предаване на националните интереси?

Когато ученици и ученички влязат в ръкопашни схватки или някои по-силни пребиват по-слаби заради любовни трепети или на етническа основа – обществото, медиите и експертите се хвърлят в обяснения какво се случва в семейството, училището, на улицата, в моловете, в дискотеките, в мрежата и пр. В такива моменти всички са единодушни, че насилието, независимо по какъв повод, е недопустимо. Така е на думи. В българската реалност всичко е съвсем различно, но това рядко се казва открито. Защото засяга всички, а никой не иска да признае своята вина.

И тук възниква логичният въпрос: Защо въобще синчето на Костадинов, наричан от някои „Копейкин“, събира подписи от свои съученици за инициатива, която е чисто партийна – на „Възраждане“?!

Баща му се гордее, че синковецът му бил раздал шамари на опонентите. Но ако те бяха по-силните и бяха сритали задника на младия партиец, таткото със сигурност щеше да вдигне шум до небето, че юношата болшевик е нападнат от антипатриоти, НАТО, ЕС, ЦРУ, МИ-6 и пр. по поръчка на злите евро-атлантически сили в България.

Толкова е отвратително всичко това, че човек се чуди какви думи да използва, за да може Костадинови да проумеят, какъв модел на поведение дават за пример.

През 1933 г. в района Моабит в Берлин се сблъскват две групи – на хитлерюнгенд и „червените младежи“. В раздаването на шамари и шутове е ранен Херберт Норкус от хитлерюнгенд, който по-късно умира в болницата.

На погребението му се произнася слово, в което се казва: Никой не може да ни отнеме надеждата да отмъстим. Тогава тези, които говорят глупости за хуманност, демокрация и любов към ближния, ще изпитат силата на нова Германия. Ще молят за пощада. Но ще е много късно. Нова Германия настоява за сурово възмездие“.

Така и станало. След побоища и в лагерите загиват хилади млади германци, които може и да са обичали родината си, но не по нацистки правилно.

Хитлер нарича това „изпълнение на дълга“ от правилните млади германци.

На 5 април 2022 г. – месец и нещо след началото на руската агресия срещу Украйна, – лидерът на прокремълската Донбаска народна република Денис Пушилин връчва награди на младежи, които участвали в „освобождението на Донбас от украинците“. На ръкавите на част от наградените се вижда копие на емблемата на немската есесовска дивизия „Мъртвешка глава“, прочула се по време на Втората световна война със своите кървави „подвизи“…

Дали не е прекалено, се питате? Да, прекалено е. Да провеждаш пропаганда в училищата и да се гордееш, че синът ти бие онези, които не са съгласни с „Възраждане“, е много по-страшно, отколкото изглежда на пръв поглед.

Още по-шокиращ е случаят с песента „Действай, Путин“. Тя била изпълнена през 2014 г. на фестивала „Акордеонът събира приятелите“ в Одинцово. Публиката изпаднала в потрес, когато акордионистът Сергей Барискин и неговата внучка Марина изпълнили въпросната песен. Оказало се, че възхваляващия „вожда Владимир Путин“ текст е съчетан с мелодията на германския оригинал “Vorwärts! Vorwärts!” (“Вперед! Вперед!”) – химна на фашистката младежка организация хитлерюнгенд…

Имало потресени, но имало и аплодисменти.

Въпросът е ние ще осъдим ли случилото се в онова училище, където е действал синът на Костадинов, или ще го аплодираме?