Защо прегърнахме мароканската мечта и изоставихме възрожденската? От мързел!

Българската мечта е долу горе същата, но с идеята да се случи в България. Защото тук и стените помагат. Без работа, на помощи и тук там нелегални надници, колкото за ракия и бира!

Над 2,5 милиона българи заминаха по света за да реализират американската мечта. А тя, както е известно, означава, че всеки човек в САЩ може да постигне успех, щастие и по-добър живот чрез упорит труд, лична свобода и честни правила.

Терминът идва още от Декларацията за независимост, но е популяризиран през 1931 година от историка Джеймс Тръслоу Адамс.

Много нашенци успяха да постигнат това, което искат в живота с честен труд, знания и творчески потенциал. В различни страни и среда.

Които останахме, разчитахме, че американската мечта (или френската, британската, шведската, канадската…), може да бъде изградена и тук.

Реалността се оказа друга.                                                                                Вместо истинска демокрация в страната ни се настани постсъветски модел на управление.

На власт дойдоха марионетки на кръгове от старите партийно-ченгеджийски среди. Те превърнаха корупцията, лъжата, мутрите, олигарсите и неграмотността в реалност. И заживяхме в плутокрация. Без кауза.

Опитвайки се да се приспособят към тази среда поколенията на прехода промениха по принуда, но и не съвсем, възрожденската дефиниция за българската мечта. А тя включваше образование, образование и много труд.

По време на социализма се стигна до „Учи, мама, да не работиш“. След падането на Берлинската стена и бай Тошо, постепенно преминахме към „Можеш и да не учиш, и да не работиш“. Това допадна на мнозина.

Неотдавна посетих село, на двайсетина километра от Плевен. На площада бяха паркирани 10-15 лъскави Мерцедеси и БМВ-та. Около тях мъжаги с татуировки, тежки златни ланци и часовници обсъждаха нещо на фона на турбо чалга.

Познати в селото ми обясниха, че там са се заселили от години два ромски клана. Единият „развива бизнес„ с проституция и джебчийство в европейски страни. Другият клан държи канал за „износ“ на бебета. Нямали проблеми с полиция и прокуратура.

Друг пример. В прочутото с изборните машинации плевенско село Буковлък, миналата събота вдигнали голям протест. Роми се възмутили, че в плевенска дискотека не се отнасяли гостоприемно с тях. И те скандират: „Това е дискриминация! Искаме уважение!“

Според Мартин Лутър Кинг дискриминация е, когато си лишен от равен старт – в образование и реализация в живота. Не споменава нищо за чалготеки и това, което знаем, че се случва в тях.

Във Варна открили Младежки център за 2,5 милиона евро, построен по европейска програма за обучение на ученици в работа с компютри, чужди езици, творчески занимания и пр.

Открили го и на другия ден му ударили ключа. Защото общински съветници се обявили против.                                                                                                                    Един от тези политически имбецили заявил, че всички проекти, финансирани от европейски фондове, „налагат джендърство и вредни мултикултурни ценности“. Мы патриоты, блядь! Схващате ли?

Както виждате дотук въобще не става дума за стремеж към образование, работа и спазване на законите.

Затова в България повече от 200 000 души на възраст до 29 години нито учат, нито работят.

Точно толкова са и незаетите работни места, според статистиката.

Има и друг вариант на българската мечта за благополучие без много усилия.

Късно през нощта на 12 юли на Околовръстния път в София след автомобилна гонка била спряна дъщерята на Орлин Алексиев (бивш общински съветник в столицата, влиятелна фигура в ГЕРБ и не само…) – Дарина.

Установено е, че е употребила алкохол. Уредът отчел 2,31 промила. По-късно е пусната да си ходи срещу 5000 евро гаранция.                                                          Говори се, че Дарина Алексиева е опитала да упражни натиск върху полицаите, но това го оставяме в графата „слухове“.                                                                          Ден по-късно от МВР пускат нова информация – дрегерът бил отчел 1,8 промила, а не 2,31, както е заявено първоначално.

Колеги от друга медия попитали СДВР по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) как така данните се разминават и дали автомобилът на Дарина Алексиева – черно Порше, – е иззет, както се постъпва с редовите българи.

Шефът на СДВР, гл. комисар Николай Пелтеков отговорил: „Исканата със заявлението информация не съдържа сведения, свързани с обществения живот в страната, тоест живота на обществото като група хора и не би дала възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължен по закон субект“.

От тази словесна мъка става ясно, че на Пелтеков са му наредили да увърта, защото Поршето си е при Дарина.

Този модел на живот е мечта за немалко българи. Принос за това имат и шоута като „Ергена“, например. Също и възхода на всякакви „калинки“ в коридорите на властта.

Куентин Тарантино казва: „Хората смятат, че съдбата е това, което искат да им се случи. Всъщност съдбата е нещо, което не искат, но се случва“.

Има неща, които зависят от всеки, стига човек да има знанието, че живее в общество и среда, в която благополучието зависи от образованието и полаганите усилия. Ако някой обещава, че това е лесно – заблуждава.