Взеха ни за мезе! Полска медия за България: Осми опит за рестарт на една уморена нация!

Докато на 19 април българите се готвят да гласуват на осмите си парламентарни избори за пет години, някои се надяват на обрат в политическата парализа, която е блокирала страната, пише полското онлайн издание TVP World.

През последните пет години България е прекарала повече време под управлението на служебни правителства, отколкото на избрани лидери. Заредилите се една след друга коалиции се разпаднаха и политическият пазарлък се превърна в новата нормалност в политическа система, белязана от поляризация и разделение. Раздробената парламентарна реалност определя българската политика, откакто последното привидно стабилно демократично управление приключи заради ендемичния проблем на страната – корупцията. Премиерът Бойко Борисов управляваше страната от 2016 г. до масовите улични протести през 2020 г., които най-накрая доведоха до оставката му през 2021 г. Оттогава насам през въртележката на българската политика се превъртяха само три краткотрайни правителства, прекъсвани от периоди на технократско управление. Последното временно правителство беше назначено от президента Илияна Йотова през февруари, отново след широкомащабни антикорупционни демонстрации, които също така подчертаха постоянните икономически проблеми на гражданите. Само месец по-рано тогавашният президент Румен Радев подаде оставка, за да се включи на партийно-политическия ринг. Бившият пилот на изтребител и генерал-майор се кандидатира за премиерския пост с антикорупционна платформа, обещавайки да прекъсне безизходицата и да преобърне България.

Ден за размисъл

Забраняват с предизборната агитация и оповестяването на резултати за до приключването на изборния ден в 20:00 ч.

Дежавю

Радев далеч не е първият български политик, който обещава край на статуквото, от което хората очевидно са уморени. Но посланието му изглежда намира отклик сред електората от около 6,5 милиона. Бившият държавен глава и командир на ВСС в момента води в анкетите с около 30% подкрепа за своята партия „Прогресивна България“ (ПБ), с почти 10 пункта пред втората коалиция на Борисов ГЕРБ-СДС. Въпреки преднината на ПБ, не се очаква никоя партия да си осигури ясно мнозинство, което повишава перспективата за по-нататъшни пазарлъци за сформиране на правителство. И тук се крие същността на политическата безизходица на България. Пейзажът се характеризира с множество малки партии, всяка от които се стреми да играе ролята на „кинг-мейкър“ в коалиционните сделки, които неизменно следват изборите. Пропорционалната система на представителство в България облагодетелства малките партии да влязат в 240-местния законодателен орган, но поради фрагментирани и често противоречиви мнения, много от тях категорично не желаят да си сътрудничат помежду си.

14 партии и 10 коалиции ще се състезават за места на изборите на 19 април и предвид 4%-ния парламентарен праг се очаква много малцинствени групи да бъдат представени.

Проблемите, свързани с широкото политическо представителство, се изострят от друга определяща характеристика на българските избори – ниската избирателна активност.

Делът на избирателите, участващи в гласуването, систематично намалява от 2021 г. насам, достигайки едва 38,9% на последните избори през октомври 2024 г.

Въпреки че последната цифра за избирателната активност е леко по-висока от историческия минимум от 33,4% през юни 2024 г., най-ниската избирателна активност в Европа се разглежда като отражение на нарастващото обществено разочарование от вътрешната политика.

ЦИК очаква активност на изборите в неделя