Русия и Украйна сигнализират готовност да говорят за мир, но предложенията и червените линии от двете страни разкриват сложен, несигурен и политически чувствителен път към възможно споразумение. Преговорите включват ключови въпроси като сигурността на Украйна, териториалния контрол, статута на НАТО, санкциите срещу Москва и възстановяването след войната, анализира „Ройтерс“
Гаранции за сигурност: Между надеждата и западната дилема
След пълномащабното нахлуване през 2022 г. и анексията на Крим през 2014 г., Украйна настоява за „реални и действащи“ гаранции за сигурност — много по-силни от тези в Будапещенския меморандум от 1994 г., който се оказа неефективен. Сред обсъжданите идеи са механизми, наподобяващи член 5 от устава на НАТО (колективна отбрана), въпреки че Украйна не е член на Алианса.
Но западните държави се опасяват, че всяка гаранция със „зъби“ би могла да ги въвлече в директен военен сблъсък с Русия, докато слабите гаранции биха оставили Украйна уязвима.
НАТО и неутралитет: Неприемлив компромис за Киев
Русия продължава да настоява за неутрален статут на Украйна и забрана за разполагане на чужди бази. Украйна обаче отхвърля възможността за неутралитет като „червена линия“ и подчертава, че само украинският народ има право да определя съюзите на страната. НАТО официално оставя украинското членство „извън дневния ред“, но това продължава да бъде централен спорен въпрос.
Русия в момента контролира около една пета от украинската територия, включително почти цялата Луганска област и значителни части от Донецка, Запорожка и Херсонска обалст.
Москва настоява Украйна да се изтегли от всички тези райони, включително от неокупирани части. Под натиск от администрацията на Тръмп, САЩ са разглеждали проект за споразумение, според което Крим би бил признат за част от Русия de jure, а частите от Източна Украйна – de facto.
Киев отхвърля всяко формално признаване на руски контрол като противоконституционно, но допуска, че териториалните въпроси могат да се обсъждат след постигане на прекратяване на огъня.
Санкции и енергетика: Лостове и отстъпки
Москва настоява за вдигане на санкциите, докато Киев и европейските съюзници искат те да останат в сила. Във Вашингтон се обсъжда възможност за частично облекчаване на санкциите върху руския енергиен сектор, в случай че Кремъл се съгласи на мир.
Има и спекулации, че САЩ, Русия и Саудитска Арабия търсят договореност за по-ниски цени на петрола като част от по-широка геополитическа „гранд сделка“, обхващаща Близкия изток и Украйна.
Прекратяване на огъня: Разминаване в условията
Киев и европейските съюзници настояват за незабавно примирие като условие за преговори. Москва обаче иска първо да се уточнят механизмите за верификация, като украинските представители твърдят, че Кремъл използва това като тактика за печелене на време. Кремъл от своя страна настоява за незабавно спиране на западната военна помощ за Украйна.
Възстановяване: Битка за 300 милиарда долара
Въпросът за възстановяването на Украйна след войната също е обект на спор. Европа предлага замразени руски активи в размер на около 300 милиарда долара да бъдат използвани за финансиране на възстановяването. Русия твърди, че това би било незаконно, но би се съгласила част от средствата да бъдат насочени към контролираните от нея украински територии.