В путинската епоха на хаоса, бъдещето на Русия изглежда мрачно!

За Кремъл е все по-трудно да премълчава нежеланите събития. Специалната военна операция започна да променя Русия и вероятно настъпват дълбоки вътрешни промени – в режима на Путин, в представите на елита за Путин и в обществените нагласи към украинския конфликт. Милитаризацията на руския живот укрепва ултранационалистическата линия в елита, изтласквайки назад старата гвардия от идеолози, които руското общество започва да възприема като все по-откъснати от реалностите на войната.

Усещането, че Путин става по-слаб, допълнително оголи дълбинните недостатъци на режима: обичайната склонност на властите да подценяват вътрешнополитическите рискове, пренебрегването на дългосрочните събития в полза на решаването на непосредствените проблеми и отказът им да поемат отговорност за нарастващия брой инциденти на територията на Русия, свързани със спецоперацията.

Метежът на Пригожин доведе ситуацията до крайност и би могъл да доведе до появата на по-радикална, ястребска и безмилостна държава. Заплахите за Кремъл, като бунта на „Вагнер“, и лъсването на слабостта на властта няма непременно да накарат обществото да се обърне срещу Путин и да свали режима.

Напротив, тези събития превръщат Русия в много по-малко цялостна структура, изпъстрена с вътрешни противоречия и конфликти, по-нестабилна и лишена от предсказуемост. При толкова голям натиск, насочен навътре, пространството за дебат относно продължаващия конфликт в Украйна може до известна степен да се разшири, дори и да не става дума за открито несъгласие.

Но вътре в страната редът, изграден от Путин, ще стане още по-безпорядъчен, а светът ще има насреща си една по-опасна и непредсказуема Русия.

Склонността на Кремъл да омаловажава шокиращите събития е в съответствие с това как Путин възприемаше спецоперецията. Той е дълбоко убеден, че обикновените руснаци са изпълнени с патриотизъм, че елитите остават управляеми и лоялни към държавата, че пътят към победата е все още отворен и че икономиката е достатъчно устойчива, за да издържи до постигането на поставените цели.

Затова висшите чиновници в президентската администрация, ориентирайки се спрямо спокойното поведение на Путин и нежеланието му да изпада в паника, често са се убеждавали, че всичко е наред и тревогата им е по-скоро вредна, отколкото благоразумна.

Снимка: БТА/AП

Вътрешни хора в Кремъл, говорейки на четири очи за въздействието на СВО върху политическата стабилност, се хвалят със способността на властите да запазват контрола, като един от тях предпазливо отбелязва, че всичко ще бъде наред, „ако военните не ни подведат“. Те се позовават на постоянно високата обществена подкрепа за войната и високия рейтинг на одобрение на Путин и правителството. Путин не е оценил правилно Пригожин и неговото възмущение, като е подценил опасността, която той започва да представлява. Бунтът до голяма степен беше резултат от бездействието на Путин.

Неговата дистанцирана и безразлична позиция, нежеланието му да се намеси в изострящия се конфликт между Пригожин, Сергей Шойгу и Валерий Герасимов допринесоха за бунта. Той разкри не само управленските грешки на Путин, но и небрежността, която озлоби и подкокороса Пригожин, както и начина, по който държавата постави себе си под удар.

Та нали „Вагнер“ се превърна в бойна сила от десетки хиляди бойци само благодарение на милиарди долари държавно финансиране, достъп до държавни ресурси и връзки с високопоставени служители, които одобряваха дейността на наемниците.

Лошото управление на спецоперацията от страна на Кремъл, изострено от последвалия бунт на Пригожин, направи правителството да изглежда безотговорно, а държавата – слаба.

Мнозина наблюдатели бяха свикнали да смятат режима на Путин за резултат от обществен договор, в който държавата гарантира стабилност в замяна на това, че народът предоставя на Кремъл значителна свобода да управлява политическия живот.                                                                                                                  След 2014 г. обаче ценността на вътрешната стабилност започна постепенно да отстъпва на заден план, отстъпвайки място на по-дълбоката нужда от геополитическа сигурност – защита срещу враждебния Запад, което бе съпроводено от засилване на националистическите настроения.

Сега, след началото на СВО, руснаците са жадни за геополитическа сигурност. Народът е делегирал на Путин правото да се разправя със Запада, който според много руснаци заплашва самото съществуване на страната, дори ако това води до вътрешни сътресения поради строгите санкции и репресиите срещу либералите. Пасивността на Путин пред вътрешните военни заплахи и неговата дистанцирана позиция обаче може да се превърнат в сериозен проблем за режима в близко бъдеще.

Снимка: БТА/AП

Има признаци, че руснаците, въпреки засилената си подкрепа за държавните институции, са започнали много по-нееднозначно да се отнасят към властта в страната.                                                                                                             Те започват да се съмняват в способността на политическата класа да изпълнява своите отговорности. Обикновените руснаци бяха поразени от наглата конфронтация на Пригожин с Министерството на отбраната и оплакванията му, че на войските отчаяно им липсват боеприпаси. Обществеността го възприе като кръстоносец срещу корупцията и човек, който се осмелява да предизвика разглезения елит.

Такива трудни ситуации по правило правят Русия по-решителна и жестока във воденето на военен конфликт и потискането на несъгласните вътре в страната. Метежът на Пригожин не бе отказ от спецоперацията, той може да бъде разбран като резултат от недоволство от неефективното ѝ провеждане. Според „Левада“ тези събития само увеличават подкрепата за СВО сред руснаците: хората са станали по-враждебни към обикновените украинци и се притесняват за съдбата на провеждането на СВО.

Тези нападения по никакъв начин не са засилили желанието на населението за мирни преговори или изтегляне на войските от Украйна. Страната става все по-ангажирана за борбата – не от имперски амбиции, а от отчаяна загриженост за оцеляването си. Режимът може да се окаже много по-малко устойчив, отколкото изглежда: раздробен Кремъл; отчужден Путин, който не може да се справи с вътрешните конфликти; разочаровано общество, недоумяващо по повод вялата реакция на държавата на немислими преди събития; треперещ елит, готов да се разпръсне във всеки един момент.

Путин, омаян от сигурността, че народът го обича, а елитът му е верен, не може да направи почти нищо, за да спре това разлагане. В същото време силовите структури може да се опитат да засилят контрола си върху обществото и да го притиснат.

В съвкупността си тази динамика може да доведе до несъгласуваност в поведението на властите, което допълнително ще усложни ситуацията.

Тази ситуация играе в полза на привържениците на твърдата линия в Русия – представителите на службите за сигурност, консерваторите-ястреби, военните кореспонденти и радикално анти западните телевизионни коментатори. Те са за затягане на гайките, търсене на предатели и поставяне на страната на военни релси, за да се натрупат необходимите ресурси за победа.

Снимка: БТА/АР

Настоящата политическа и социална ситуация не оставя на режима почти никаква друга възможност, освен да намали търпимостта дори към незначителни подозрителни действия, например към всеки намек за необходимостта от помирение с украинците, да не говорим за открито противопоставяне на СВО.

В крайна сметка значителна част от руското общество може да подкрепи и дори да подпомогне новите репресии. Общественото настроение е станало по-малко снизходително към онези привилегировани руснаци, които се опитват да останат извън конфликта, да водят разкошен начин на живот и да се занимават с обичайния си бизнес.