Цветан Цветанов и височинната болест!

Височинната болест (хипоксия) е заболяване, коeто се развива при бързо изкачване на голяма надморската височина. При нетренирания и неаклиматизиран организъм настъпва остър недостиг на кислород в клетките на тялото, а при особено тежки случаи и смърт. Но, сега ще погледнем към нейния политически аналог, защото почти всичките ни политици са тежко поразени от нея.
В повечето случаи политикът-пациент има добро обществено положение и някакво образование. Започнал е наистина от дъното и е един selfmade man – само изградена личност. Родителите му доста често са били обикновени хора и той сам е постигнал високото си положение. Много честолюбив и изпълнен с надеждата, че ще се издигне още по-високо, тъй като за кратко е изкачил 2 000 м, но вижда пред себе си върховете осем хилядници. Без да съзнава, че вече е твърде изхабен и не е в състояние да продължи нататък. Това несъобразяване е причина за възникване на симптомите на височинната политическа болест в него.
Както всяка марионетка, изкарана на аванс сцената, с времето Цветанов придоби великанско самочувствие. И както е казал почти адаша му Цицерон – „На глупостта е свойствено да вижда чуждите пороци и да забравя за своите.“ Което не попречи и той да попадне в капана на своята. Контрастът е между него самия, вече като официално лице – депутат, и висш държавен сановник, облечен в скъп костюм и возен от служебна кола и момчетата от ВИФ, с които някога заедно са тренирали, бягали и ритали топка, които отбелязват, че не се появява вече сред тях, което подсказва, че той въобще не мисли вече за това, от къде произхожда. Точно обратното – мисли единствено за политическата си кариера, като съзнава, че е временна и верен на плебейския си манталитет бърза да я осребри. Един, че и втори скандал със закупени апартаменти, неотговарящи на доходите му. Седем осъдителни присъди за страната ни от Страсбург, за разпоредени от него незаконни операции и опозоряване на политически опоненти. Заявления пред медиите, че никой не е в състояние да му търси отговорност и прочие волности. Той вече е спрял да се съобразява с това, колко вече е постигнал с оглед на произхода си, с положението си в партията и държавата и с това, че съществуват естествени граници, наложени именно от средата и произхода му.
Но, нашият човек бърза. ТОЙ вече кара влака и останалите трябва да се съобразяват с него. С пълна пара се втурва към тъмния тунел на политическото си кариера, без да се съобразява с възможностите си и естествено дерайлира. Та още за политиците ни. Някои хора не могат да бъдат възпрени да вършат глупости. Трябва да им се признае правото на известна свобода. Не можем да отклоняваме хората от съдбата им, както и в медицината не може да бъде излекуван някой, ако природата е предопределила той да умре. Някои хора не могат да бъдат възпрени да вършат ужасни глупости, защото това просто им е присъщо.
Като втори човек в автократичната на Б. Борисов партия ГЕРБ, би следвало Цв Цв да е в час, че прекалената активност, затъмняваща сияйния образ на вожда е твърде опасна. Ескалиращата му през последните години медийна активност, совалките до ул. Козяк и по молитвени закуски в САЩ, с подчертана симпатия към вече неактуалните Клинтън и Обама бяха интродукцията към зараждащата се драма и основателно подозрение за тайни амбиции и евентуален замисъл за превземане отвътре на иначе овладяната организационно от него партия. Съмнително за образоваността му е да е чувал, или прочел за „нощта на дългите ножове”, когато Хитлер през 1934 година се разправя с Ернст Рьом, вожд на щурмоваците и втория след него лидер в нацистката партия. Но в най-близката ни история по подобен начин Ахмед Доган обезглави, въобразилия се за незаменим фактор, „екзатния” Лютви Местан, както и богоподобния му лидер на няколко пъти посичаше уж незаменими съратници, като Фидосова и вече неудобни коалиционни партньори и би следвало да му светне червената лампичка. И докато се осъзнае, гилотината падна, изхвърляйки го в политическото гробище. Може би единствената утеха би било запазването на придобитото.
Алпинистите, които покоряват големи височини имат нужда от кислород. И политикът има нужда от такъв и той се нарича компетентност и морал. А за тези, които настървено преследват кариера на всяка цена и търсят лекото и доходното, силно препоръчително е слизането надолу в низините, преди настъпването на комата. Лечението на височинната болест, включително и на политическата такава, включва задължително слизане на по-ниска височина.
Преди време, във връзка със скандалите с подслушванията по време на министерстването му в МВР писах за него:
„Пускам телевизора. Погледнах веднъж, погледнах втори път и просто не можех да повярвам на очите си. Най-сетне си казах: – Това е ухо. Но ухо, голямо колкото човек. Вгледах се по-добре и наистина зад ухото се движеше още нещо. Толкова мъничко, незначително и хилаво, че просто да го съжалиш. И наистина чудноватото ухо стърчеше над малко, дребно нещо и това нещо беше…човек. С увеличителна лупа би могло дори да се различи мъничко, злобно и завистливо личице, а също и как се люшка едва различима дребна душица. Говорителят от телевизора ме убеждаваше, че огромното ухо е не само човек, а дори голям човек, просто гений. Аз обаче не вярвам никога на телевизора, когато говори за големи хора, колчем всичките можеш да ги определиш като някакви органи, често отделителни, но не и за цели хора. Останал съм с впечатлението, че са изопачени недъгавци, които имат от всичко по съвсем мъничко, а само от едно неизмеримо повече и то е алчност.”

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg

.