„Това не е моята война“: Как руснаци се крият от мобилизацията?

„Това не е моята война“, казва Данил, който се крие, за да не бъде мобилизиран за войната срещу Украйна. Много руски мъже се укриват от повиквателните, с които ги пращат на фронта. „Дойче Веле“ събра пет лични истории.

Частичната мобилизация, обявена от президента Владимир Путин на 21 септември 2022 година, вече  приключване. Кметът на Москва например обяви край на мобилизацията. По официални данни вече са призовани над  200 000 руснаци. Но още по-голяма част от руските мъже се опитва явно да се отърве от участие във войната. Някои заминават в чужбина, други търсят начини да избегнат връчването на повиквателната. Ето няколко типични истории, в които пълните имена на събеседниците не са споменати от съображения за сигурност.

Данил, 33 години: „Това не е моята война“

По данни на сп. „Форбс“ от 21 септември насам от Русия са избягали 700 000 души. Така е постъпил и Данил, художник и татуировчик от Санкт Петербург. „Имам приятели украинци – не искам да воювам срещу тях. Това не е моята война. Щеше да е друго, ако някой ни беше нападнал“, казва той.

Първоначално Данил мислел да се крие в планински хижи с приятели, които се занимават с лов и риболов. Но събрал пари и се отправил към Грузия, докъдето пътувал с автобус, а последните три километра до границата изминал пеша, за да избегне огромните опашки от чакащи автомобили.

Сега е в Тбилиси. Още не си е намерил постоянно жилище и нощува при познати. Не знае кога ще може да се върне в Русия. „Тежко ми е – това не е моят дом, не е моята страна. Но всички взаимно си помагат – такова единство между руснаците в Русия не съм виждал.“

Андрей, 32 години: „Изключих звънеца на входната врата и се крия при приятелката ми“

Андрей бил продавач-консултант в голяма търговска верига в северозападната част на Русия. След обявяването на мобилизацията побързал да отиде на работа: „У дома се разтрепервах от всеки звук, а на работата беше по-спокойно – има много хора, много изходи, от които да се възползваш, ако искаш да избягаш“.

Ръководството на магазина обаче обявило, че ако дойдат призовки за служителите, те ще им бъдат раздадени. Затова Андрей напуснал работа, но останал в Русия, понеже няма пари, а и не знае какво би могъл да прави в чужбина. Засега живее при приятелката си. За да не могат да му връчат повиквателна, е изключил звънеца на входната врата, не отваря никому, а двамата се опитват да живеят, без да шумят.

Сергей, 25 години: „Не живея там, където съм регистриран“

Сергей работи в неголяма IT компания в Архангелска област. След обявяването на мобилизацията неговият работодател изпратил всичките си сътрудници да работят от вкъщи. „Началството ни е против войната и не поддържа мобилизацията“, казва Сергей.

И той не може да замине от Русия поради липсата на средства, а има и близки, които не може да изостави. За да не получи призовката, двамата с жена му не живеят там, където са регистрирани и не вдигат телефона, когато видят непознати номера.

Юрий, 37 години: „По-добре в затвора, отколкото да воювам срещу Украйна“

Юрий е инженер в проектантска организация в неголям град в Русия. Казва, че следи внимателно политическите събития и е очаквал обявяването на войната. Още през февруари решил, че в краен случай ще е по-добре да попадне в затвора, отколкото да воюва срещу Украйна. Няма семейство, но не може да замине – пари няма, а има много дългове.

В службата му всички мъже били изпратени в отпуск, макар че директорът поддържа политиката на Путин. „Дойде призовка за колега, който още от началото на мобилизацията искаше да отиде на фронта. Но директорът не го пусна. На военната комисия бе казано, че е в отпуск“, разказва Юрий.

Егор, 20 години: „Ако бунтът стане масов, войната ще свърши“

Егор е касиер в голяма верига от книжарници в Москва. Описва сегашното си състояние така: „Живея като в мъгла. Имам чувството, че бъдещето ми е само в утрешния ден.“

Егор не заминава и казва, че за него заминаването би било равнозначно на предателство. „Не бих могъл да си седя спокойно някъде, докато на  други момчета като мен им се налага да изпълняват престъпни заповеди.“ Ако му донесат призовка, планира да я скъса или да използва връзките си, за да избегне мобилизацията. Ако не се получи, е готов или да се предаде в плен, или да се разбунтува срещу командването: „Ако бунтът стане масов, войната ще свърши“, казва той.