Путин – президент за вътрешно ползване, домошар по принуда!

Руският президент се превърна във вътрешен затворник – пътувания до Индия или Китай вече са границата на неговите възможности. Никъде по света издирваните за военни престъпления не са добре дошли, пише И. Преображенский в „Дойче Веле“.

Владимир Путин ще участва в срещата на върха на БРИКС в ЮАР през август по видеовръзка. Това съобщиха от канцеларията на президента на ЮАР Сирил Рамафоса – договорката била по „взаимно съгласие“ и Русия ще се представлява от министъра на външните работи Сергей Лавров. Това е пряко следствие от издадената от Международния наказателен съд (МНС) в Хага заповед за ареста на Путин.

Президент за вътрешно ползване

Държавният глава би трябвало да представлява Русия зад граница, но не и Владимир Путин. За него пътя към по-голямата част от международните събития е затворен от решението на съда в Хага, с което беше издадена заповед за задържането на руския президент. Обвинения са повдигнати срещу него и Мария Лвова-Белова, отговорничка за правата на децата в Русия, за незаконната депортация на украински деца на руска територия. Така те практически не могат да пътуват до държави, които са подписали Римския статут. Това е договорът, с който е учреден МНС.

Редно е да се отбележи, че Европа затвори вратите си за Путин още при началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Вече обаче той няма смелост да иде и в държава в Африка. Вероятно към списъка ще бъде добавена и Латинска Америка. Това става ясно от примера с ЮАР, където руският президент искаше да иде за първата среща на върха на БРИКС след пандемията. Планирано е за първи път от 2019 година всички лидери на държавите от съюза да бъдат там лично, а не чрез видео връзка – включително китайският лидер Си Дзинпин.

Всички освен Путин, който според Държавния департамент на САЩ се страхува от арест и отвеждане в Хага. Американците смятат, че това е признак за упадъка на международния авторитет на Русия и е трудно да не се съгласи човек с тях. Не е особено престижно за една държава президентът ѝ практически да не може да ходи никъде.

Путин е притиснат в ъгъла

Кремъл се опита всячески да си намери вратичка в решението на Международния наказателен съд, или по-скоро в неговото изпълнение. На теория всички държави, които са подписали Римския статут, т.е. които признават юрисдикцията на Международния наказателен съд на своя територия, трябва да задържат Путин, ако той дойде при тях – независимо дали на частно или държавно посещение.

Както независими експерти, така и пропагандата на Кремъл обаче се позовават на прецеденти, при които в миналото това не е било спазвано, тъй като държавите, ратифицирали Римския статут, са приемали, че лидерът на друга държава има имунитет срещу наказателно преследване по време на пътуванията си.

И руските власти много се надяваха да се възползват от това. За целта някой от издирваните трябваше да се разходи до една от държавите, които признават юрисдикцията на МНС, и после да се върне. За да може Кремъл след това да каже на всички, че никакви международни заповеди и санкции не действат срещу такъв велик владетел като Владимир Путин. Това можеше да се направи в някоя от постсъветските републики, но ефектът щеше да е незначителен: на всички вече е ясно, че Таджикистан или Армения са в зоната на влияние на Русия.

Вероятно затова се заговори за ЮАР, където освен това през август е насрочена срещата на върха на БРИКС. Кремъл има дългогодишни и приятелски отношения с южноафриканския президент Кирил Рамафоса, който в миналото многократно е бил обвиняван в корупция – което със сигурност го прави по-близък и очакван съюзник за корумпирания режим на Русия. Рамафоса направи всичко възможно.

Почти веднага след издаването на заповедта за арест на Путин той дори лично заяви, че ако руският президент дойде в Южна Африка, няма да бъде арестуван там. Но Рамафоса беше поправен от своите съпартийци. И сега именно неговата канцелария съобщи, че „по взаимно съгласие“ Путин е бил заменен от руския външен министър Сергей Лавров. Този път се оказа невъзможно да се намери пукнатина в ъгъла, в който руският лидер беше притиснат.

Кремъл не успя да пробие новата си изолация

Решението Путин да не присъства лично на срещата на върха на БРИКС в ЮАР, трябва честно да се признае, беше взето под силен международен дипломатически натиск. Не може да се каже, че издадената от Международния наказателен съд заповед за арест на президента, заподозрян във военни престъпления, автоматично е резултирала в отказа му да присъства на срещата на върха на БРИКС.

Фактът, че тя изобщо е оказала въздействие, обаче със сигурност е дипломатическа победа. Кремъл не успя да пробие новата изолация, в която се намира от март насам, и Путин се превръща в домошар по принуда. Единственият му вариант са посещенията при приятелски настроени азиатски лидери.

В това отношение Путин е най-очевидният бенефициент на собствения си проект за обръщане на Русия на Изток. За икономиката това създава много проблеми, но за руския президент запазва възможността да поддържа увереността на руснаците, че държавите с по-голямата част от световното население са на страната на Русия.

В много отношения Русия все още е европейска сила. Но нейният президент, противно на известното твърдение на Пушкин, че властниците са „единствените европейци в Русия“, вече не отговаря на това определение.