Катастрофата на президента Румен Радев с провокацията, да поиска от парламента да наруши Конституцията и да се свика референдум „за“ или „против“ присъединяването на страната към Еврозоната от 1 януари 2026 г., все пак има и своите положителни страни.
Нито една от тях обаче не е в интерес на самия Радев, колкото и той да си мисли, че е морален победител, като се е позиционирал срещу проевропейското мнозинство у нас коментира Блиц.
И точно това е най-голямата „полза“ от специална операция „Референдум“.
Радев вече е персона нон грата в ЕС!
Румен Радев вече няма път към институциите на Европейския съюз. Той е персона нон грата не само за лидерите на Европейската комисия и Европейската централна банка, но и за мнозинството сред членовете на Европейския съвет, а там влизат лидерите на страните членки на ЕС.
За Париж, Берлин, Лондон и не само, Радев вече е антиевропейски популист, който възползвайки се от европейската солидарност, опитва да трупа в бъдеще време подкрепа от маргиналните антиевропейски обществени групи.
Видно е, че Радев няма никаква тежест във външно-политически план. Визитите му в европейски столици през първия и втория мандат се броят на пръсти и в никакъв случаи не са продиктувани от негови контакти или значимост за домакините. Още по-малко са визитите на отговорни европейски лидери в България.
В същото време Радев уплътнява времето си на „Дондуков“ 2 с екзотични воаяжи, като предстоящия в Япония в края на тази седмица. Румен Радев, заедно със съпругата му Десислава Радева, ще посетят страната на изгряващото Слънце за втори път в рамките на шест години. Но с това ползите за страната ни приключват.
Няма данни след предходната визита японската страна да е проявила интерес към инвестиции или развитие на образователните, медицинските или културните връзки между двете държави.
Предстоящата визита на семейство Радеви в Осака, за участие в българския ден на Световното изложение, за което у нас разбрахме от съобщение на японското външно министерство, изглежда по-скоро като опит за скриване на държавния глава след фиаското на специалната операция „Референдум“.
Само преди половин година Радев направи и официална визита във Виетнам, от която се запомни пътуването му на туристическо корабче, заедно с Десислава Радева, което любезните домакини бяха излъчили в социалните мрежи.
Какви ползи осигури за страната ни визитата на президента в Република Южна Африка преди две години също е въпрос без отговор.
Радев наследник на „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и т.н.
Президентът видимо се позиционира като лидер на маргиналните групи, които днес са разпилени между „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и прочие анти системни един файтон хора политически формации.
Популистите очевидно достигнаха своя електорален таван. Сега Радев даде заявка, че ще разчита на всички тези гласове, като добави и малка част от негласуващите, които би могъл евентуално да мобилизира чрез бъдещия си партиен проект.
Радев направи голяма услуга и на БСП, защото партията, която е част от управляващата конфигурация най-накрая ще може да се заяви като проевропейска лява формация, далеч от популистката реторика и крайнодясната идеология, която отблъскваше мислещите и успели на запад леви хора, част от които търсят своето развитие обратно в страната си.
Вероятно гледайки се в огледалото, Радев вижда себе си в по-добро копие на някогашния Волен Сидеров, трансформирал се в наши дни в образите на Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов.
Радев осветли мрежата си за пропаганда
Някои анализатори правилно допуснаха, че Румен Радев опитва да копира румънския не успял кандидат за президент – Калин Джорджеску, който успя да направи пробив в политическия живот в Румъния с антиевропейското си говорене.
Оказа се, че ключово за успеха на антисистемния играч е проведената пропаганда в социалните мрежи, не без участието на руски разузнавателни служби и изкуствено генериране на трафик с фалшиви профили.
По подобен начин борави и пропагандната кампания в полза на Радев и у нас. Стотици фейсбук групи генерират голямо количество готово съдържание – колажи, кратки видеа, карикатури, всевъзможни политически клишета, които показват Радев в героична светлина.
Инфлуенсъри в Тик-Ток и Фейсбук, част от които бивши журналисти от централни телевизии, които от години прокарваха пропагандата на „Възраждане“, на мига се превърнаха в разпространители на „опорните точки“ в полза на поискания от Радев референдум за еврото.
Подобно на уличения за връзки с Кремъл румънски партиец Джорджеску, пропагандата в полза на Радев у нас минава по комуникационните канали, които от 2022-ра година застъпват гледната точка на Москва и Путин за специалната военна операция на руския агресор в Украйна.
Този детайл не е без значение, защото той потвърждава изначалната теза, още при избора на Радев за президент през 2016 г., че той е подпомогнат от руските разузнавателни служби.
Невъзможен възход като партиен вожд
Радев очевидно разчита на стари муцуни от БСП, които ползва за публични говорители, но това не му носи почти никакво разширение на електората. Има и щаб от журналисти и социолози, които всячески опитват да внушат засилващия се тренд на бъдещия партиен генералски проект „Радев“, но е видно, че с прокремълското си поведение държавният глава успя да отблъсне и експерти от собствения си екип, които имаха прозападен манталитет като Атанас Пеканов и Крум Зарков.
В опит да минимизират очевидните щети от непремерено проведената специална операция „Референдум“, някои от прокламаторите на тезите на президента, обясняват, че ползите от днешните му действия щели да дойдат след присъединяването на страната към Еврозоната, иначе казано – някога, вероятно през късната зима и ранната пролет на 2026 г., когато ще остават броени месеци до края на мандата на Радев.
Към онзи момент обаче въпросите към президента ще са повече от отговорите, които може той да даде. Защото най-голямата „полза“ от случилото се на Деня на Европа е това, че Румен Радев, никога повече няма да бъде приеман за държавник, за обединител на нацията и да може да се ползва от ролята си на „свещена крава“ в публичния живот.
Просто за всички вече е ясно, че о.з. генерала има много погрешна самооценка, която със сигурност ще му осигури голямо електорално разочарование, когато понечи да се яви на парламентарни избори като партиен вожд.