„Политико“ : Тагарев планира създаването на звена срещу руската пропаганда!

„Много съм обезпокоен“ от влиянието на Москва в България, казва новият министър на отбраната Тодор Тагарев пред „Политико“. Изданието цитира интервю с него, в което той заявява, че планира да създаде „нови специализирани звена, които да се справят с руската дезинформация“.

„Трябва да сме сигурни, че се противопоставяме ефективно на руската пропаганда, кампании за дезинформация и всякакъв вид друго влияние, което имаме в страната“, казва той и добавя: „Руският посланик тук и някои други политически партии, влиятелни политици, те говорят с един и същи глас – и това не е гласът на нашите съюзници.“

Министърът на отбраната на България заяви, че страната му иска да засили подкрепата си за усилията на ЕС да снабди Украйна с боеприпасите, от които тя се нуждае, за да продължи битката си срещу войските на Москва, пише още „Политико“.

На фона на предстоящата ключова среща на върха във Вилнюс, идния месец министрите на отбраната от НАТО са на двудневна среща в Брюксел, започнала вчера, за да обсъдят как да повишат индустриалния капацитет на съюза за подкрепа на Украйна, както и способностите си за отбрана и възпиране, посочва изданието.

През май страните от ЕС финализираха споразумение да изпратят на Киев един милион 155-милиметрови снаряда, както и ракети, до края на март следващата година. Те се съгласиха да предоставят боеприпасите незабавно от собствените си запаси и разходите на страните членки да бъдат частично възстановени. Споразумението предвижда един милиард евро за тази част от плана и още един милиард за програма за съвместно възлагане на поръчки за снаряди за Украйна, както и за попълване на собствените запаси. Европейската комисия също така предложи инициатива на стойност 500 милиона евро за заздравяване на европейските способности за производство на оръжия и за постигане на тези цели.

Като част от тези усилия Европейската агенция по отбрана започна проект за съвместно придобиване на снаряди за попълване на запасите на страните членки или директно изпращане в Украйна. България, заедно със спазващата военен неутралитет Ирландия, е едната от само две страни членки на ЕС, които не участват в този проект.

„Ние доста очевидно се стремим да се присъединим към тази коалиция“, казва Тодор Тагарев пред „Политико“.

„Смятам, че ще можем да предоставим някои от необходимите боеприпаси за Украйна“, добавя той.

По думите на българския министър все още не е било взето политическо решение, „но със сигурност ще положим усилия и аз смятам, че ще намерим начин“.

Този ход бележи рязка промяна в курса на балканската страна, чието ново правителство встъпи в длъжност миналата седмица след период на продължителна нестабилност, прави заключение „Политико“.

В статитята се казва още, че „българският президент Румен Радев, който имаше безпрецедентни правомощия да назначава последователни служебни правителства и за когото някои наблюдатели смятат, че има симпатии към Русия, в края на март изключи възможността България да се присъедини към коалицията“.

Миналия декември българските депутати одобриха пакет с военна помощ за Украйна след продължителни спорове, въпреки че като цяло той беше ограничен до по-леко въоръжение. Въпреки това се смята, че страната е доставила до една трета от боеприпасите за Украйна в началните етапи на руската война чрез посредници, оторизирани от предходното проевропейско българско правителство, отбелязва изданието.

Според Тагарев предимството на това София официално да се присъедини към коалицията, е че „България традиционно е специализирана в производството на леко стрелково оръжие, леко въоръжение и боеприпаси“ още по съветско време, пише „Политико“.

По думите на професионалния военен експерт обаче даряването на изтребители МиГ-29 и ПВО системи би било „предизвикателство“, тъй като запасите на България са необходими за посрещане на собствените нужди на страната. Той също така е признал, че голяма част от танковия парк на страната е на възраст половин век.

Според Тагарев страната е напът да изпълни ангажимента си към НАТО за изразходване на два процента от БВП „до 2024 г.“, и той смята, че това би трябвало „да бъде минимумът“.

Според него Украйна „абсолютно трябва“ да бъде приета в НАТО, „когато позволят условията“ – имайки предвид, когато войната на Русия приключи. Прокарването на тази гледна точка обаче няма да е лесно в страна, в която по информация от социологическо проучване от миналия декември само 46% от хората смятат, че войната в Украйна е изцяло по вина на Русия в сравнение със средно 88% от хората в ЕС, посочва „Политико“.