По закон : Рестото се връща в Евро! В лева може САМО ако в касата няма евро, а не по капризи!!!

Ресто в левове – кога е нарушение и кога изключение

След въвеждането на еврото като официална валута връщането на ресто в левове не е свободен избор на търговеца, а строго регламентирана временна изключителна мярка.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, в периода на двойно обращение:

– Плащанията могат да се извършват както в евро, така и в левове.
– Рестото обаче по правило трябва да се връща в евро.
– Връщане на ресто в левове е допустимо само ако търговецът обективно е изчерпал наличните евро монети и евро банкноти.

Фактът, че големи супермаркети обясняват, че „нямат евро“, при положение, че обслужват стотици клиенти дневно, поражда основателни съмнения за злоупотреба с изключението, а не за реална липса на средства.

Стартовите пакети – ясни правила, масови нарушения

Законът и подзаконовите актове ясно разграничават стартовите пакети с евро монети:

– Пакети за граждани – предназначени за физически лица. Право на до два пакета на човек.
– Пакети за бизнес – предназначени за търговци и институции. Различен обем, различни условия и предназначение.

Изкупуването от търговци на десетки пакети, предназначени за граждани, е директно нарушение на правилата.

Тези пакети са създадени, за да улеснят обикновените хора, а не да бъдат използвани като евтин източник на разменно евро за бизнеси.

Подобни практики:

– изкривяват снабдяването,
– създават изкуствен недостиг,
– подкопават доверието в процеса на преминаване към еврото.

Законът е ясен, проблемът е в прилагането

Нормативната рамка е сравнително добре изградена. Проблемът не е в липсата на правила, а в липсата на контрол и санкции.

Когато ресто масово се връща в левове, стартови пакети се изкупуват в нарушение, институциите не реагират, се създава усещането, че преходът към еврото се саботира на практика, въпреки формалното му въвеждане.

Без реално „превъртане“ на валутата преход няма

Успешното преминаване към еврото не става на хартия, а чрез реално движение на валутата в ежедневния оборот – плащания, ресто, заплати, услуги.

Преходът към еврото може да бъде успешен само ако законът се прилага еднакво за всички.

В противен случай не става дума за технически трудности, а за съзнателно нарушаване на правилата, което остава без последствия.

А това вече не е валутен, а институционален проблем.