Овце във вълча кожа!

Да отидеш на място, пълно с трудолюбиви животновъди, събрали се да направят алъш-вериш, да се видят и послушат „Заблеяло ми агънце“ , да хапнат и пийнат и да им декламираш политическата си програма, е меко казано нелепо. Неуважително. Самонадеяно. Нарцистично.

В днешна България партизанските отряди не са това, което са били.

Днес шумкарите шетат в парламента и щурмуват трибуната, както някога мандрите. И се оглеждат, дали идва от изток армията-освободителка, понесла отломките на МОЧА.

И ето го Радев край Петропавловския манастир зове:

„Черната дупка на олигархията поглъща българската политическа система. Това има своето отражение“. След което разпалва огъня, посочвайки пътя за избавление:

„Начинът е нова политическа алтернатива, която да се противопостави на завладяването на страната от този олигархичен модел.

На притискането и обсебването на бизнеса, рекета върху бизнеса, която да възстанови демокрацията и да даде нова, реална демократична перспектива на България“.

Според Радев вече е дошло времето гражданите да се противопоставят на негативните процеси.

Колко емоционално. Красиво дори. Но къде беше президентът досега? Не дълбае ли и той черната дупка? И още как.

И понеже държавният глава споменава алтернатива, редно е да сподели: Николай Копринков, Пламен Узунов, Слави Василев, Кузман Илиев, Александър Маринов, Гълъб Донев, ген. Стефан Янев, ген. Димитър Стоянов, Костадинов Копейкин, Цончо Ганев, Ивелин Михайлов, Румен Петков, Николай Малинов, помилвания Петрички Ескобар и пр. ли са плънката на въпросната алтернатива? Симеон Караколев асоциация на ятаците овцевъди ли ще оглави?

Както казва поетът от съветско време Даниил Хармс, умъртвен през 1941 г. в психиатрия, където е затворен като „враг на народа“: „Защото, защото аз съм най-умен от всички?“

„Ако искаш да разсмееш хората, – съветва Хармс, – излез на сцената и не казвай нищо. След минута-две някой ще почне да се смее, след него и други. Ако опиташ с агитация да грабнеш публиката – загубен си. На Червения площад все така става…“.

Лясковец – Червеният площад на Радев.

Президентът и партизанският му проект предвиждат да ни извадят от НАТО и ЕС и да ни вкарат в кошарата на „русский мир“. Вярват, че като вълци могат да подгонят стадото натам. Маниерът им обаче овчи. Овчици, надянали вълча кожа. Аууу, колко сме страшни.

Разбира се, обещават възстановяване на демокрацията и справедливост. На онази демокрация, която обещавали национал-социалистите в Германия през 1933 г. – хляб за работниците и селяните, шоколад за децата.

Несъгласните в лагерите – висша справедливост. И като Путин през 2004: „В Русия ще има истинска демокрация. И централизирана власт. И справедливост“. Вече три години „реализира“ обещанието под формата на кървава война срещу независима Украйна.

Ген. Лебед, когото взривиха в хеликоптер, защото искаше да се кандидатира за президент на Русия, казваше: „Генерал – политик, е все едно евреин – еленовъд“.

Радев иска да се експонира като силния, който ще громи „черната дупка“ и олигархията. Мечтае масите да тръгнат подир него и като цунами да залеят лошите. Той е добрият вълк, а Запада е касапинът, ударил ножа на майчицата на „заблеяло ми агънце“…

От Лясковец поздравил протестиращите срещу еврото. Но не и протеста срещу насилието върху деца, провеждащ се по същото време. Не спомена и стотиците възрастни и деца, изпълнили „Алеята на книгата“ пред НДК. Четящите го дразнят – логично.

Йосиф Бродски предупреждава: „Те десет пъти ще излъжат, само и само да не промълвят истината поне веднъж“.

Ще си позволя да допълня руския Нобелист, на когото в СССР издават само 4 стихотворения, с думите на Албер Камю: „Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже“.

Засега се натъкваме на овце във вълчи кожи…

                                                                    Огнян Стефанов  Фрогнюз.