Oперацията в Курск – първата сухопътна инвазия в европейска Русия след Втората световна война. Кремъл я крие от населението!

Зашеметяващата операция, проведена от въоръжените сили на Украйна, се равнява на първото сухопътно нахлуване на чужда сила в европейската част на Русия след Втората световна война, пише Олег Сухов в Kyiv Independent.

Тя също така изглежда е най-тежкият удар за Кремъл след въстанието на военачалника Евгений Пригожин през юни 2023 г.

„То нанесе значителни щети на престижа на Путин“, заяви руският политически анализатор Дмитрий Орешкин пред Kyiv Independent.

Украинската операция в Курска област се провежда в момент, когато Киев продължава безмилостно да нанася въздушни удари на далечни разстояния по руски военни летища, петролни рафинерии и складове за боеприпаси в Русия и окупираните части на Украйна.
Неуспехът на Кремъл в Курска област наподобява изтеглянето на Москва от части от Харковска и Херсонска област през 2022 г., когато Путин трябваше да мобилизира наборни войници, за да удържи линията.

Тъй като на Русия не ѝ достигнаха войски, за да отблъсне украинското нахлуване в Курска област, вероятността за втора мобилизация се увеличава, твърдят анализатори. Путин отложи наборната военна служба поради рисковете от потенциална вътрешна нестабилност, предизвикана от очевидното намаляване на броя на желаещите да се сражават в Украйна.

В същото време Кремъл е изправен пред отпора на провоенно настроените ястреби, които смятат, че руското ръководство не е успяло да защити границата и е създало военна система, която не е в състояние да води правилно войната.

Операцията в Курск може да отслаби и опасенията на Запада от ескалация на войната, тъй като сухопътното нахлуване на руска територия не доведе до драматични последици като ядрена война или конфликт с НАТО. Дрънкането на ядрени саби, използвано от време на време от Кремъл, изчезна напълно, след като украинските войски, според президента Володимир Зеленски, поеха контрола над 74 руски селища.

Украйна започна навлизането си в Курска област на 6 август.

Въпреки че преди това руски доброволци, сражаващи се за Украйна, са извършвали малки набези в Брянска, Белгородска и Курска област, провежданата в момента операция в Курска област е първото значително наземно нахлуване на чужда сила на руска територия след последната световна война.

Този път нахлуването се извършва директно от украинската армия, а не от малък брой руски доброволци под украински контрол.

Главнокомандващият на Украйна Олександър Сирски заяви на 12 август, че украинските войски контролират около 1000 кв. км от руската територия в Курска област, а Зеленски заяви на следващия ден, че Украйна държи 74 населени места.

Жителите на региона са записали видеоклипове, в които казват, че властите не са им помогнали да се евакуират и призовават Путин да се намеси.

Около 11 000 жители на близкия район в руската Белгородска област също са напуснали домовете си, заяви губернаторът Вячеслав Гладков на 13 август.

Престижът на Путин

Орешкин казва, че от началото на пълномащабното нахлуване Кремъл се опитва да разпространи посланието, че Русия е „непобедима и по-силна от всички“, но на тази идея е нанесен сериозен удар.

„Ясно е, че нещата не вървят толкова добре за Путин, колкото той се опитва да ги представи“, казва Орешкин.

„Когато започна „специалната военна операция“, той си мислеше, че тя ще бъде бърза и безболезнена и ще му донесе слава. Оказа се, че тя е продължителна, кървава и безнадеждна“, добави Орешкин.

Друг политически анализатор, базиран в Русия, заяви пред изданието, че контролът на Украйна върху руска територия е „много чувствителен въпрос“ за Путин, който „го прие много тежко“. Анализаторът говори при условие за анонимност поради страх от репресии от страна на държавните органи.

Той смята, че нахлуването в Курск няма да има сериозни вътрешнополитически последици за Русия. Все пак Путин вероятно ще трябва да изпрати значителни резерви в региона, за да компенсира удара по репутацията си, добави той.

Междувременно държавната пропаганда омаловажава нахлуването в Курск и се опитва да сведе до минимум щетите за престижа на Кремъл, казва Орешкин.

Той добави, че Кремъл е решил да блокира услугата за хостинг на видеоклипове YouTube и приложението за съобщения Signal, за да се справи с алтернативните източници на информация, конкуриращи се с държавната пропаганда.

Изглежда, че пропагандната машина на Путин е поне отчасти ефективна в поддържането на инертността и апатията на населението.

Руският политически анализатор Андрей Колесников твърди, че „по-голямата част от населението е дистанцирано от войната и отношението му към (навлизането в) Курск може да е същото като към (украинските атаки срещу) Белгород“.

„На този етап тези събития едва ли ще окажат фундаментално влияние върху отношението към Путин“, каза той. „Все пак е твърде рано да се правят заключения – все още не са провеждани проучвания или фокус групи“.